Майкъл Смит - Един от нас

— Независимо от факта, че основните заподозрени силно се интересуват от теб.

— Точно така.

— Откъде знаеха как да те намерят и в двата случая?

Казах истината:

— Нямам представа.

Травис кимна и погледна към прозореца на стената зад мен. Изгасих цигарата си и зачаках.

— Ще ти го кажа направо — продума той най-накрая, — защото едно време те харесвах и за да те накарам да разбереш, това е последното ми предложение! Твоето престъпление се върна в банката данни, всички свидетели са живи и умствено нормални, притежаваме и приемника на сънища. Каквото и да стане — ти потъваш!

— Не искаш ли да извикаш някой мадама от отдела по маркетинг, че да ти помогне при преговорите? Такава сделка засега не ми се нрави много.

Травис не ми обърна внимание:

— Но това е банков обир отпреди пет години и вече никой освен мен не дава и пет пари за случая. Жертвите имаха шестима роднини. Двама загинаха при автомобилна катастрофа, едната е наркоманка и така или иначе не харесвала брат си, а другите трима са бедни и черни. Те все още се обаждат в Управлението от време на време, но в девет от десет случая на мен дори не ми съобщават за тях. От друга страна, имаме случая с бруталното убийство на високопоставено ченге преди седмица. Предполагам, че можеш да си представиш кое е приоритетното в момента.

Погледнах го.

— И не можеш да намериш заподозрените, независимо от всичките си усилия, а пък се оказва, че те ме намират, когато си поискат.

— Ти си умен човек, Хап. Винаги съм го казвал. Искаш ли да сглобим картинката?

— Сега ме пускаш, оставяш ме да се мотая из града и чакаш ония с пушките да ме намерят. Аз ти се обаждам — ако приемем, че имам време преди да са ме направили на решето — ти идваш и залавяш лошите.

— Пропилял си живота си в глупости, Хап. С ум като твоя можеше да направиш велики неща.

— Майната ти, Травис. Какво ще получа, задето ще рискувам живота си, за да те направя известно ченге?

— Ще изгубя приемника на сънища и няма да бъдеш подложен на тест на детектора на истината относно работата ти като поемно лице на спомени.

Поклатих глава.

— Не е достатъчно. Ти вече призна, че обвинението за машината за сънища е доста косвено. Единственият останал свидетел на опита ми да се сдобия с машина за спомени е в кома, а ти не разполагаш с убедителна причина, за да постановиш да ми приложат насилствено натриев веритал.

— Ти май гледаш много телевизия, Хап. Не знам как изглеждаш в собствените си очи, но за другите ти си дребен бивш крадец, за когото никой не дава и пукната пара. Някой трябва да плати за случилото се в оная банка, а Печрин е вече мъртъв. Това означава, че ти си на топа на устата и никой не е в състояние да ти помогне. Мога да накарам двеста ченгета да се строят в редица и да потвърдят в един глас, че ти си се съгласил на веритален тест. Ако искам, ще ги накарам даже да го пеят по мелодията на „Хубаво ми е“, стига това да помогне.

— Дай да опитаме нещо друго! — казах аз унило.

Току-що се бях сетил, че при настоящото състояние на сметките ми, за защитата си ще трябва да разчитам на държавата. Осъзнавах две неща — че ще сключа сделка и че каквото и да се договоря с Травис сега, ще бъде възможно най-доброто за момента.

Травис потропа за момент с пръсти по масата.

След това каза:

— Оставям Хелена на мира.

В този момент времето сякаш се оттече — две различни негови измерения — към два различни периода от моя живот. Към един инстинкт, който ми подсказваше, че трябва да откажа, че това не е честно, и към друг, който прие предложението, без много да му мисли.

— Да или не — попита Травис. — Изтривам името й от файловете. Да ти кажа честно, аз така или иначе не мисля да я арестувам. Това е окончателното ми предложение.

Сведох очи към масата, почувствах се слаб и готов да заплача. Сигурно някакъв инстинкт е подсказал на Травис, че за да разчита на успех, трябва да ме простреля право в сърцето с името на Хелена. Изведнъж изгубих желание за съпротива. Исках всичко да свърши. Исках да бъда сам. Да си кажа честно, исках да бъда при майка си, но тя беше много, много далеч и не бях говорил с нея от седмици.

Вдигнах поглед и кимнах утвърдително.

Травис се усмихна.

— Добре! И не си играй с мен, защото ще съобщя, че куршумите, които намерихме в телата на двете убити вчера ченгета, са изстреляни от пистолета, който ти си зарязал на мястото на престрелката. Нали знаеш как се отнасяме към убийците на наши хора.

Той стана и отвори вратата. Изправих се на крака с безизразно лице и се заклатушках навън.