Майкъл Смит - Един от нас

Дек стоеше на входа и изглеждаше притеснен. Законите против тютюнопушенето в Грифит са още по-строги, а това го вбесяваше. Той също бе сам.

— Къде, по дяволите, е той? — попитах аз, като се устремих направо към асансьорите от другата страна на фоайето.

— Идва! — Дек протегна ръка, за да задържи отворената вратата отворена, докато аз маневрирах в асансьора. За щастие вече си бях спомнил номера на апартамента си. — Не беше съвсем буден, когато му се обадих.

Двама се опитаха да се качат в асансьора с нас, но Дек ги разубеди. Той е с повече от пет сантиметра по-нисък и по-слаб от мен, но не си правете прибързани заключения. Лицето му е малко болнаво, но белезите по него и самочувствието му внушават на околните пълна убеденост във възможностите му да се справя с всякакви обстоятелства. Поддържал е формата си в подземния свят, като е вършил черната работа за местни бизнесмени, а в същото време е бил и на почасова работа в обществена тоалетна. Навремето ние имахме принцип никога да не работим заедно, но аз знаех, че ако се появи нужда някой да пази гърба ми, това ще бъде Дек.

Като застанахме пред вратата на жилището ми, той пое Лаура от мен и я изправи, докато аз си търсех ключа.

— Ще ми обясниш ли някога цялата тази работа? — попита меко той.

— Някой ден.

Отворих вратата, ослушах се за момент и помогнах на Дек да довлечем тялото на Лаура в стаята.

Поставихме я на канапето легнала и тъкмо бях започнал да правя кафе, когато на врата се позвъни. Още преди да се усетя, вече бях извадил пистолета си, а Дек вдигна ръка.

— Спокойно! — каза той, погледна през шпионката и изрита настрани малката купчина вестници, пристигнали по време на моето отсъствие.

— Нашият човек е.

Уудли се вмъкна:

— Поемам случая, обаче сигурно разбирате, че ще ви струва два пъти по-скъпо — каза с креслив глас той и остави двете си чанти на пода. — Часът е почти четири сутринта.

— Млъкни и се захващай за работа — казах аз. — Ще получиш четири пъти повече, но сигурно и ти разбираш, че ако споменеш нещо пред някого, ще бъде фатално. За теб, не за нея.

Уудли се замота за момент, опитвайки се да прикрие доволно ухилената си физиономия. Едва ли има нещо, което старият разбойник обича повече от парите. Той погледна към Лаура Рейнолдс и като видя напоените с кръв хавлии, пребледня и махна неопределено с ръка към Дек:

— Хайде, пусни ги навън, млади човече!

Бях останал относително спокоен по време на пътуването към къщи, но когато видях как Уудли се щура около Лаура Рейнолдс, осъзнах колко зле е тя. Виках стария разбойник в дома си единствено когато положението ставаше крайно напечено. Грабнах една от неговите чанти и я побутнах пред себе към главната спалня. Междувременно Дек отвори другата чанта и пусна дистанционните — малки, наподобяващи раци машинки с размерите на тарантула. Привлечени от миризмата на кръв, те с клатушкане се качиха право върху канапето и започнаха да душат.

През лошото старо време Дек и аз бяхме използвали Уудли от време на време в продължение на пет години. Твърдеше, че някога работел като телехирург в армията и правел тайни операции от разстояние по сателита. Нямаше как да разбера дали е истина или не, но знаех със сигурност, че той не може да гледа кръв. Веднъж му бяхме показали, ей тъй, само да го проверим! Не му правеше впечатление, когато я гледа през камерата, но не и непосредствено пред очите си. След като бил осъден от военен съд (несправедливо, твърдеше той, но избягваше да уточни по какви обвинения), вече не можеше да получи разрешение за свястна работа и си изкарваше прехраната от хора като мен, които понякога се нуждаеха от хирургическа намеса, но по една или друга причина не можеха да посетят болница. Може и да беше стар глупак и аз силно подозирах, че върши измами и спи някъде по плажа, ала какви шевове правеше само! Добре зарасналите ми белези на рамото, гърдите и крака — все някогашни рани от куршуми — са доказателство за това.

Застанах така, че да мога да виждам и двамата — Лаура и Уудли, и наблюдавах как той се захваща за работа. Ръцете на стареца здравата трепереха, но това не беше причина за безпокойство — уредите имаха вградени антитреморни механизми. Сложи си очилата и ръкавиците и след секунди дистанционно управляваните уреди се движеха нагоре-надолу по ръцете на жената. Малко след това един от тях скочи от канапето и се шмугна в чантата, след което се появи отново с опаковка замразена плазма. Уудли зацъка и се намръщи съсредоточено.