Майкъл Смит - Един от нас

Дек дойде до мен и ми подаде цигара. Сложих й призмов филтър и я запалих с благодарност. Филтрите са отвратителни и крадат половината от аромата, но това е единственият начин да пушиш в помещенията, без стенните сензори да те разкрият. След употреба цигарите се саморазтварят, което е удобно, защото притежаването им е наказуемо. Да планираш изпушването на една цигара в съвременен Лос Анджелис би отнело повече време, отколкото е необходимо за провеждането на една малка война.

— Е? — попита Дек.

— По-късно — казах аз.

Дек се усмихна и се отпусна назад, за да наблюдава дистанционните уреди. Той е търпелив човек, доста по-търпелив от мен. Ако го пуснеш насред пустинята Гоби, ще се поозърне и ще попита: „Има ли бира?“. Ти очевидно ще отвърнеш: „Не!“. „А вода?“ Ще поклатиш отрицателно глава, а той ще се замисли за минута. „А къде мога да седна?“ — и ще отиде до най-близката относително удобна скала, ще седне там и ще чака, докато дойде бирата, водата или някой паралелен свят.

Скоро след това аз почувствах известно безпокойство и проверих телефонния секретар. Той работи прилично добре, като се има предвид, че почти никога не ми казва, че 67″0*3~ ми се е обаждал за ;,,, t [\+R3, затова се учудих, като видях, че няма оставено никакво съобщение. Бях отсъствал два дни. Не съм особено популярна личност, но има хора, които ми се обаждаха през определено време за нещо съвсем обикновено. За всеки случай ударих секретаря отстрани.

— Разкарай се! — отвърна апаратът. Откакто бях изхвърлил кафемашинката, той нещо все се цупеше! Подозирам, че са имали вземане-даване.

— Някой да се е обаждал?

— От полунощ — не! По това време повечето хора спят!

Сведох поглед към него:

— Какви ги дрънкаш?

— Коя от думичките не схвана?

— В колко часа предаде съобщение за последен път?

— В 11:58.

— Тази нощ?

— Ясно си спомням. Ти натисна леко бутона само веднъж.

— Проблем ли има? — попита Дек.

Не си направих труда да питам машината дали е сигурна за точния час. Ако е възможно в апартамента ми да е била извършена полезна кръстоска, тя е била между телефонния секретар и будилника ми.

— Някой е влизал в апартамента ми тази нощ — казах аз.

— А дали си е тръгнал?

Апартаментът не е толкова голям. Проверихме другите помещения. Дек влезе внимателно във втората спалня, отвори шкафовете и погледна под леглото, след което се появи, вдигайки рамене. Направих същото в своята спалня.

— Почти свърших — каза Уудли, докато минавах зад него, защото очакваше, че ще го накарам да побърза. — За твоя информация, тя от време на време употребява наркотици. „Смек“ — не е вземала от известно време — и понякога „Фреш“.

Това не ме учуди.

— Какво трябва да се прави сега? Възстановяване, нали?

Шкафовете бяха празни. На пръв поглед не забелязах да е било задигнато нещо. Човек трябва да има твърде специфични нужди, за да намери какво да открадне от моята спалня! Приемателят на спомени бе в шкафа, а това бе най-важното.

Старецът сви рамене.

— Не питай мен. Не съм се занимавал с такива работи. На момчетата, които оперирах навремето, направо им връчваха оръжието и ги пращаха обратно по местата им.

— Ти си доктор, Уудли. Трябва да имаш някаква представа.

Той отново вдигна рамене.

— Пилешки бульон. Няколко дни не й давайте да пие. Или й давайте чисто уиски. Вижте кое ще й се отрази по-добре. Не й разрешавайте да прави бънджискокове.

— Уудли… — спрях рязко, защото в този миг забелязах, че чаршафите и покривката на леглото откъм главата са подгънати и оправени много старателно, като от камериерка. Беше толкова неочаквано, толкова невероятно, че в началото дори не бях го забелязал. — Ти ли направи това?

— Знаеш, че върша определен вид услуги, приятелю, но те не се простират до оправянето на леглото ти.

Платих му набързо и с нетърпение изчаках да си събере багажа. Хвърлих поглед на всекидневната, но нищо не открих. Като че ли всичко си беше на мястото, а, повярвайте ми, обзавеждането бе толкова семпло, че ако нещо беше изчезнало, веднага щях да забележа.

Когато Уудли си замина, аз сграбчих Дек и го набутах в спалнята.

— Леглото! — казах аз и му го посочих.

— Приятели сме от много време — каза той учтиво, — но не изпитвам подобно влечение към теб.

— Някой е оправил леглото!

Дек повдигна вежди:

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Допускаш ли, че аз мога да си оправям леглото?

— Не, освен ако там няма скрити пари.