Майкъл Смит - Един от нас

Най-сетне момчето излезе от будката и ми направи знак да сваля стъклото.

— Е? — попитах аз.

— Г-н Джеймисън ще ви приеме, сър — отговори той, а в очите му можеше да се прочете каква болка изпитва в момента. — Карайте по пътя до ей там, завийте наляво и приятен ден.

— Много добре! Благодаря за съдействието. И ако някога ви трябва резервация в E:Coli — само кажете името ми.

Лицето му се проясни.

— Там знаят ли ви?

— Мисля, че трябва да ме знаят. Последния път изчезнах, без да платя.

Потеглих, засилих по алеята надолу със значително по-висока от разрешената скорост и минах покрай малките къщички, пълни със заети творци, включително покрай офисите на Мери Джейн — най-новата виртуална филмова звезда. Мелк веднъж бил нает да я ескортира по време на някакво парти, като работата му се състояла основно да носи компютъра и монитора, където прожектирали лицето и отговорите й в реално време, а те били изработвани в момента от малка група аниматори и сценаристи, скрити в клозета, откъдето действали дистанционно. Гърбът му все още го понаболявал, но аз си мисля, че той счита това за връх в кариерата си.

Видях, че Джеймисън идва по алеята срещу мен и спрях непосредствено до кафенето, като по този начин прескочих поне седемдесет стъпала в йерархията и поведох една малка война за статуса си. Местата за сядане навън бяха свободни. Джеймисън седна на една маса и зачака търпеливо. Лицето му бе с лек грим, косата му изглеждаше изискано посребрена и бе облечен в хубав костюм.

— Добро утро, г-н Президент — поздравих аз. — Извинете, че ви измъкнах по този начин!

— Здравейте, г-н Томпсън. Мислех, че няма да ви видя повече.

Аз седнах.

— Не се притеснявай. Не съм дошъл за парите ти.

— Надявам се да е така. Да не би да има някакъв проблем?

— Опасявам се, че да. Не си ли чувал нещо повече около историята с изнудването? — Той поклати глава. — Ще чуеш. Шефът, онзи, който ръководеше Хамънд, поема нещата в свои ръце, а той е човек, който не се предава лесно. Един от неговите приближени вече се е обаждал на някои от другите жертви. Мога ли да ти задам един въпрос?

— Давай.

— Някога възползвал ли си се от незаконните услуги на една организация — „РЕМтемпс“ — за временно прехвърляне на спомен?

Джеймисън придоби тъжен вид.

— Допускам, че този въпрос да има реторичен характер. Както обикновено, ти знаеш доста за мен.

— Не — казах аз, — само догадки. Но е добре, че се потвърждават. Виж, ситуацията е следната. Ченгетата знаят за тая мръсна изнудваческа история и отдалеч държат под око всички потърпевши. Това означава, че изнудвачите, които всъщност работят за Стратън, шефът на „РЕМтемпс“, трябва много да внимават, докато той подработи нещата с някой голям началник и едва тогава ще могат да се върнат към обикновения си ритъм на работа.

— Не съм забелязал никой да ме държи под око.

— Така е, защото не съм казал на ченгетата, че и ти си вътре.

— Благодаря ти! — каза той. — Какво мога да направя в замяна?

— Искам да прекарам Стратън — по лични причини и защото животът на двама мои приятели, включително и на жената, която бе с мен при посещението ми у вас, зависи до голяма степен от това. Сам знаеш, че докато този рекет не бъде унищожен, ще трябва да трепериш и да се озърташ цял живот. Така че ще те помоля за помощ. Искам да уредя среща между теб и дясната ръка на Стратън.

— Но как ще стане това?

— Имам някои връзки в основните структури на организацията на Стратън или поне той така си мисли. Мога да накарам един човек да се обади на шефа си и да му каже две неща — че не си под наблюдение и че отказваш да плащаш. Много е вероятно Стратън да изпрати един тип, Куот, да те обработва. Когато оня се появи, ние с един приятел ще бъдем при теб и направо ще му стъжним живота. Той така или иначе ще е готов да се появи, защото е от мозъците на Мрежата, а аз току-що му унищожих уебсайта със супервирус, който изглежда като изпратен от „РЕМтемпс“.

— Аз какво трябва да направя?

— Да си бъдеш на мястото. Куот сигурно ще се обади предварително и трябва да чуе твоя глас. След като разберем, че е тръгнал, можеш и трябва да изчезнеш.

Джеймисън кимна отривисто.

— Разбира се, че ще помогна. Можеш по всяко време да се обаждаш в студиото. Искай вътрешен 2231. Моята помощничка веднага ще те свърже с мен. Кога трябва да се състои тази среща?

— Трябва да е тази вечер.

Станахме заедно и той стисна ръката ми.

— Благодаря — казах аз. — Надявам се, че не съм ти създал някакви неприятности на площадката.