Майкъл Смит - Един от нас

Като приближих района на Куот, намалих, защото не знаех дали не е сложил някакви защити, в случай че реша да си отмъстя за откраднатите пари и задето непрекъснато се опитва да ме прецаква. Спрях на края на улицата, но не видях нищо, което можеше да ми причини някаква неприятност. Това малко ме ядоса, трябва да си призная. Да не си мисли, че аз не разполагам със средства и начини да дойда и да му причиня макар и малки неудобства?

Грешка! Това, което имах на задната седалка, щеше да постигне много повече! Крабдадите са абсолютният мор за Мрежата — върхът при отмъстителната разрушителност. Нормалните компютърни вируси не могат да се качат и на малкия им пръст. Те са измислени от хакери, за да унищожават други хакери, но трябва да отидеш непосредствено до самия хакер и да му го предадеш лично. Преди това бях използвал такъв само веднъж и не бях допускал, че ще ми се наложи да го правя втори път.

Поех дълбоко въздух и излязох от колата.

На задната седалка седеше нещо, което приличаше на мумифициран скелет, облечен в тесен черен костюм. Няколко тънки, сухи косъма стърчаха от черепа му, но иначе костта на черепа изглеждаше сякаш бе олизана в гроба от много поколения червеи. Остатъците от кокалести ръце се подаваха от белезници, замрежени с паяжини, а в отворените челюсти на устата се бе настанил огромен космат паяк. Миришеше на тиня и на сенки, на жълта лунна светлина и на шумолящ вятър по върхарите на уродливи дървета.

Отворих задната врата. В първия момент не се случи нищо, но след това главата на крабдада се обърна бавно, за да ме погледне. В очните му кухини нямаше нищо, но звукът от прешлените на гръбначния стълб, които се триеха един в друг, беше достатъчен, за да ме накара да настръхна целият. Въпросът е, че такова нещо в истинския свят няма да изглежда страшно. Да, разбира се, ще е страшно при положение, че е истинско, но не и ако е изкуствен или механизиран модел, а точно за това става дума. Крабдадите са неща от Мрежата — когато сте там, те са съвсем истински. Няма смисъл да си повтаряте, че всъщност това е само един файл на един диск. Реалният свят престава да бъде крайъгълният камък и празникът на Вси Светии става истински.

— И така — казах тихо аз, — преди да ти дам кода, искам да разбереш нещо. Само трябва да влезеш в оная къща ей там. — Посочих натам и главата бавно се обърна към дома на Куот. — А кодът ще ти даде само петнадесет секунди — така че направи всичко, каквото можеш. И не наранявай кучето! Разбра ли?

Главата се наклони бавно надолу, после се изправи.

Върнах се няколко крачки назад, обърнах ръката си така, че да мога да виждам цифрите, които бях написал там.

— Осем. Едно. Седем. — След това направих още една крачка назад, ей така, за всеки случай. — Шест.

Той дори не излезе през вратата, а направи салто през предните седалки и се озова върху предния капак. После едва докосна земята и хукна към къщата на Куот. През това време тялото му приемаше истинската форма на крабдада — нещо като умрял слон, с вътрешностите навън и облян в кръв, но не толкова симпатичен. Започна да пищи, а звукът му приличаше на тоя на модема, само че усилен до милиард децибели.

Кучето на Куот само му метна един поглед и изчезна. Аз скочих в колата, бързо обърнах и подкарах като фурия.

Чух как прегази входната врата, а също и експлозията, когато падна първата преградна стена. Веднага след това, като видях зарите от ужасяващия пожар в задното огледало, излязох от Мрежата.

По-късно, когато започнах да виждам арматурното табло нормално, извадих диска и го изхвърлих през прозореца. Запалих колата, натиснах газта и изчезнах със скоростта на звука.

Не искаха да ме пускат на паркинга. Да бе, наистина не искаха да ме пускат! В началото дори се опитваха да отричат, че филмът се снима на тази площадка, но аз вярвах на информацията на Мелк и си държах на своето. Най-накрая те си признаха, но ми казаха, че независимо от това няма да ме пуснат да вляза. Трима мъжаги от охраната ми го обясниха по доста недвусмислен начин и спорът ни зацикли в някаква доста уморителна повторяемост. Накрая още веднъж обясних за какво съм дошъл и вдигнах прозорците на колата, с което им дадох да разберат, че ще стоя там със скръстени ръце и ще запушвам пътя, докато не дойдат ченгетата, или докато те не направят това, което искам от тях.

Единият от юначагите отиде до телефонната кабина и вдигна слушалката. Известно време той разговаряше с помощта на немалко жестикулации, а другите двама се възползваха от възможността да ме разучават през предното стъкло с нескрита злонамереност.