Любомир Николов - Къртицата

Войниците напредваха.

— Аха! — промърмори Урман със свирепа радост. — Аха…

Едната му ръка пое автомата. Другите три заработиха едновременно. Потънаха в джобовете, излетяха от тях, стиснали гранати и запратиха тежките метални топки напред към стрелящата тълпа. Един след друг изтерщяха взривове, автоматите замлъкнаха и Урман побягна назад, без да се прикрива. С всички сили се хвърли в нишата, не успя да се удържи и блъсна лице в стената. От очите му потекоха болезнени сълзи. Той изруга жестоко. Пипнешком намери ръчката и я дръпна надолу. Ръждясалата тел на пломбата се скъса. Ръчката описа полукръг и опря долу в стената.

До взрива оставаха десет секунди. Урман изскочи навън от нишата, само с единия крак се допря до пода и се хвърли зад ъгъла. Беше останал на открито не повече от половин секунда, но това стигаше за куршума. Усети болката едва когато от скок премина в бяг напред. Тичешком вдигна долната си дясна ръка и я огледа. Ръкавът беше разкъсан малко над лакътя. Около дупката бавно се разширяваше тъмно влажно петно.

Засвириха нови куршуми. Зеб-заб, десет секунди са прекалено много! Войниците са стигнали до завоя. А другият спасителен ъгъл е толкова далече… Пет крачки… Зеб-заб, колко бавно тичат тези къси крака… Още три крачки…

Васил изскочи в средата на тунела. Приведен, с широко разкрачени крака, той изпрати дълъг автоматен ред към идващите войници. Двама от тях успяха да залегнат с летящ скок от движение. Останалите четирима паднаха бавно, притиснали ръце към раните си. В тези секунди Урман потъна зад завоя. Васил сви след него и едва успя да се скрие, когато избухна зарядът, зазидан в стените на коридора край барикадата.

Върху нападалите хора се стовари жесток удар. Стените на подземието се затресоха и се успокоиха. Само иззад близкия ъгъл нахлу вълна прах.

— Да вървим — изпъшка Урман.

Васил му помогна да стане и огледа раната. Не беше сериозна, но трябваше да се превърже.

— Имаш ли санитарен пакет?

Урман нетърпеливо завъртя глава и този жест под противогаза изглеждаше почти смешен.

— Остави тия глупости! Зеб-заб, човече, не разбираш ли какво става? Това не може да бъде отделно нападение. Ония най-после са се решили на масова атака. Трябва да се оттегляме докато не са ни обкръжили.

Третият човек, когото досега не забелязваха, приближи глава към тях и утвърдително замуча под гумената маска. Безгласното положение, на което беше осъден, го измъчваше и той оживено жестикулираше, като се мъчеше да изрази мисълта си.

— Разбрах те — тежко каза Урман. — Съгласен си с мен. Хайде, да вървим.

Те тръгнаха назад бавно, уморени от напрежението на престрелката. Влязоха в залата и хората на Урман ги посрещнаха, скупчени в тълпа, с тревожни, очакващи очи под стъклата на противогазите. Няколко секунди четириръкият се взираше в тях, после избухна.

— Какво чакате? Защо сте тук, зеб-заб страхливци? Защо не бяхте там, зад ъгъла? Или искате да се скриете зад нечий гръб? Това сега няма да ви спаси! Започнала е масова атака и ще трябва да се бием докрай.

Хората замучаха, зашушукаха неясно под маските.

— Докрай! — повтори Урман. — За нас сега няма друг изход, освен смърт или победа. Никому няма да позволя да бяга, да създава паника, да изоставя другарите си. Предателите ще разстрелвам лично.

Той помълча и добави по-меко:

— А сега се пригответе за оттегляне.

Хората се пръснаха из страничните коридори. Васил се приближи към Урман, разцепи с нож ръкава му и започна да го превързва. Вече привършваше, когато изведнъж се сепна.

— Етикап! Къде е той? Какво става с него?

Във вълнението си той стегна превръзката по-силно, отколкото трябваше. Урман изохка и разхлаби възела.

— Къде може да бъде… Сам знаеш, оставихме го в оная стаичка.

Васил пусна превръзката и побягна към левия коридор. Озадачен, Урман го последва и го настигна, когато вече отключваше желязната врата на килията.

После двамата видяха тялото. Етикап лежеше на пода, свит на кълбо. Двете му ръце бяха протегнати към вратата. Другите две бяха отпуснати край тялото. Но сега те по нищо не приличаха на предишните ръце. Бяха се превърнали в съвсем къси, безформени израстъци. Върху голата глава растяха отделни кичури черна коса. Разширеният от трансформацията гръден кош сега беше отново хлътнал и цялото тяло на бившия чиновник изглеждаше като смес от предишните черти и насилствено натрапените форми.

— Газът го е убил — прошепна Урман.