Любомир Николов - Къртицата

Високата синкава кула забиваше острия си връх в мъгливото нощно небе. Основата й не стигаше до земята, а се крепеше върху четири масивни колони. Като предмет, пренесен по вълшебство от друг, непознат свят, тя предизвикателно подтискаше с огромната си висота всичко наоколо. Никой не знаеше какво представлява. Дори Бързия нямаше нищо друго, освен полуизтритото усещане, че тази кула е извънредно важна, че в нея е спасението.

Паметта му беше унищожена, но задействува някакъв автоматизъм. Без да осъзнава постъпките си, Бързия затича към могъщите опорни колони. Сянката на кулата го погълна. Още миг и той се озова до колоните, докосна една от тях, усети под дланите си прохладата на гладка метална повърхност.

Нататък тялото му вършеше всичко само, без да се допитва до черния провал в мозъка. Пръстите му се стегнаха около невидими в тъмнината скоби. Увиснало край колоната, мускулестото му тяло започна да се изкачва нагоре. Основата на кулата се приближаваше. Скобите свършиха и Бързия стъпи на тясна металическа площадка. Сега трябваше да направи още нещо. Без да знае какво точно търси, опипа бронираната стена. Докосна малко капаче, отмести го и натисна скрития вътре бутон.

Стената пред него се разцепи. През тесния отвор бликна сноп ярка светлина. Все по-широко и по-широко се разтваряше вратата към тайната. Когато отворът стана достатъчно голям, за да премине през него човешко тяло, Бързия прекрачи прага. Вратата зад гърба му плавно се затвори.

Намираше се в тясно, херметически затворено помещение с метални стени. Никъде не се виждаха лампи и светлината сякаш се излъчваше от всички страни. Наблизо забучаха скрити машини, из стаичката се завъртя лек ветрец, сетне шумът престана и въздухът се успокои. В тишината се раздаде рязко изщракване и вратичката на висок метален шкаф се отвори широко. Бързия погледна вътре. Прикрепен с тесни ремъци, там висеше костюм от дебел, плътен материал. Това беше гъвкав комбинезон с масивни обувки и прозрачен шлем. На едната стена беше облегнат друг предмет — два съединени метални цилиндъра, от които висяха къси маркучи. Още три шкафа със затворени врати бяха разположени наоколо.

Като не знаеше какво да прави, Бързия разгледа внимателно странния костюм, опита се да си припомни неговото предназначение, но не успя и раздразнено блъсна вратичката на шкафа. Тя хлопна и се затвори. И веднага вляво се отвори друга врата — тежка и широка, водеща към вътрешността на кулата.

Надеждата, обхванала Бързия, се разпалваше. Самите вещи тук улесняваха задачата му. Само трябваше да разгледа всичко и щеше да си припомни, беше сигурен в това. Щеше да разбере кой е, откъде идва, защо е забравил… Светът от сънищата го очакваше.

Направи няколко стъпки напред и бавно прекрачи прага.

Не му остана време да огледа къде е попаднал. Веднага железни пръсти се вкопчиха над лактите на двете му ръце. Тялото му реагира незабавно, с автоматизма на неизвестно кога заучени движения. Рязко привеждане напред, опън с цялата сила на раменете и гърба, завъртане на ръцете. Две черни фигури, повлечени от размаха му, излетяха напред, преметнаха се във въздуха и тежко се блъснаха в пода. Още докато летяха надолу, Бързия вече се обръщаше към изхода, но не успя да избяга от опасността. Засадата бе подготвена прекалено добре. Някой се хвърли в краката на беглеца, друг увисна на гърба му. За миг Бързия с изненада помисли, че за него тежестта е нещо относително. Приведе се повторно, хвана стегнатите около шията му ръце и се опита да преметне и този нападател, но не можа. Онзи, който стискаше краката му, не му даде възможност да направи крачка настрани и да запази равновесие. Заедно с висящото на гърба му тяло, Бързия се олюля и падна. Веднага още няколко нападатели се струпаха върху него.

Биха го дълго, настървено. Измъчено от изпитанията, тялото му не беше в старата форма, която би му позволила да се справи дори с по-голям брой противници. На няколко пъти се опита с внезапен тласък да отхвърли тежестта от гърба си, но силите не му стигнаха. Отгоре жестоко го удряха, ритаха го в ребрата, блъскаха главата му в пода. Накрая, изморени и удовлетворени от извършеното, нападателите един по един се надигнаха.

Някой го хвана за косата и дръпна главата му нагоре. През плуващата пред очите му кървава мъгла Бързия видя черна качулка и две очи, които внимателно го оглеждаха. После пръстите се разтвориха и лицето му болезнено се блъсна в пода.