Любомир Николов - Къртицата

Истината избухна в главата на Бързия. Това същество… Това беше той!

Той беше човек.

Времето течеше прекалено бавно. Господин главният чиновник нервно погледна към часовника. Тази проклета вечер никога нямаше да свърши. Работата в това отделение отдавна му беше омръзнала. Особено ненавиждаше вечерите, когато минутите сякаш спираха и той трябваше да приема все нови и нови идиоти. С какво удоволствие би захвърлил всичко и би се прибрал в къщи! Там можеше да полегне, да подъвче ароматна дъвка — дори това беше забранено тук, — да пийне една-две чашки и да забрави болката в стомаха. Зеб-заб! Тая мръсна язва… Но не можеше да мръдне оттук нито минута преди края на работия ден, дори се налагаше да остава по-дълго. Доносниците само това и чакат — да прояви недостатъчно усърдие и да го обявят за враг на великия Аткран. Ето, и тоя тук! Старае се, на всекиго се усмихва и спазва всички правила за чинопочитание. В нито едно изречение не пропуска думичката „господин“. Зеб-заб, какъв мръсник… А е само младши чиновник. Какъв ли ще стане след двадесет години, ако дотогава не иде в Центъра?

— Следващият, господин главен чиновник.

— Какво, какво? — стресна се главният.

— Казах, че идва следващият, господин главен чиновник. Какво има, зле ли ви е?

Главният чиновник разтърси глава и с пресилена бодрост се обърна към помощника си.

— Ние сме длъжни да бъдем здрави. Нашето тяло е само едно малко колелце в могъщата машина на великия Аткран. Доведете престъпника.

Младшият чиновник бързо излезе от канцеларията и след малко се върна, водейки за ръка следващия затворник. Господин главният се облегна на неудобния стол и с досада огледа голото тяло на новодошлия. Виж го ти! Хубавец… Откъде ли се вземат такива? Ненормален тип. Дълъг, чак до тавана. Широки рамене, мощен гръден кош, правилно лице — типичен представител на нашата победоносна армия. Само дето е толкова висок. За такъв ще трябва да се прави униформа по мярка. Ох, проклета язва! И тоя тип стърчи отпред като кол! Впрочем, какво чудно има в това? Памет няма, нищо няма, дори дрехи още не е получил. Само е минал през хипноинструктора, където са му внушили стандартната програма — език и правила за поведение.

— Заповядайте, господин главен чиновник, ето досието му.

Добре, досието оправя всичко. Важното е да има документ. Така… Осъден… Претърпял наказанието в уранов рудник номер четири… Сектор дванадесет… Много неприятен рудник, там имат висока смъртност. Подлежи на освобождение… Предишен клас… Какво? Как така?

Господин главният чиновник сърдито удари с юмрук по масата.

— Какво досие ми носите? Полудял ли сте, или съзнателно вредите? Вижте какво е написано тук. Предишен клас 34. Знаете ли таблицата за класовете? Клас 34 означава работник металург. Прилича ли ви на металург тоя тук?

Младшият чиновник се сви изплашено под възмутения поглед, втренчи се в корицата на досието, изтича към затворника и свали от крака му гривната.

— Няма грешка, господин главен чиновник. Ето, вижте, номерата съвпадат — едно-шест-четири-шест-девет. Същият е, господин главен чиновник. Сигурно са сбъркали при възстановяването. Нали знаете, това често се случва… Преди присъдата е бил едно, а след възстановяването излиза зеб-заб знае какво.

— Не ругайте в пределите на държавно учреждение — сурово произнесе главният. — И не забравяйте, че при нас не може да има грешка. Ред и дисциплина — това е главното тук. Ние служим на държавата! Щом документът казва, че този тип е от клас 34, значи това наистина е така. Или вие предпочитате анархията?

— Разбира се, вие сте прав, господин главен чиновник. Сега ще запиша в регистъра. Освободен затворник номер едно-шест-четири-шест-девет от клас 34. Да повикам ли патрул да го откара до неговия сектор?

Главният нервно махна с ръка. Никак не му се искаше да се разправя с излишни церемонии. Протокол за извикване на патрул, после чакане да се завърнат с известието, че са доставили затворника на място…

— Сам ще се оправи. Отведете го в склада, дайте му дрехи и го изритайте навън. После се връщайте да приключваме работата. В края на краищата и почивката влиза в рамките на нашите граждански задължения. Ние сме длъжни да възстановяваме силите си за новия работен ден.

Когато вратата се затвори, от двете й страни прозвучаха облекчени въздишки. Главният чиновник предвкусваше наслаждението от първата чашка. Неговият помощник водеше по тесния коридор освободения затворник и радостно мислеше как след малко ще напише чудесен донос за недостойното поведение на началника си. Небрежност, липса на бдителност, обиди срещу службата за възстановяване… И за много по-малко са пращали хората в Центъра за лоялност.