Петър Бобев - Опалите на Нефертити

Трябваше да постъпи както при истински аборигени, трябваше да приложи това, което знаеше за истинските аборигени…

И още преди да бе изготвил целия си план, дочу отместването на каменната врата, видя как огънят на факлата разгони мрака, видя и воина, който влезе. Ехенуфер, началникът на стражата. Но той също беше с избит зъб, със същата татуировка по гърдите. Значи можеше да опита и с него…

— Ехенуфер! — рече той, като го изгледа втренчено. — Познаваш ли ме? Знаеш ли кой съм аз?

Чернокожият не го и погледна, все едно нищо не чул. Приближи и го преобърна по очи, провери как са свързани ръцете му. Тогава Крум извика:

— Сине! Не можа ли да познаеш духа на своя баща?

Ехенуфер трепна, ала пак успя да се овладее, пак не отговори нищо. Крум забеляза, че бе улучил някаква струна. С такъв трик не би успял при чернокожите, които имат по-чест допир с цивилизацията. Но този не познаваше белите. Затова продължи бързо, за да не му даде време да се опомни:

— Ти знаеш, нали? Духовете на умрелите са бели. Ще бъда бял, докато се върна в камъка, където обитавах. Тогава ще чакам да мине бременна жена, за да се вселя в детето, което тя ще роди. И тогава пак ще стана черен, храбър черен ловец.

Ехенуфер неволно се изпусна:

— Тъй, тъй! Белите са духове!

Но опомнил се навреме, спря на средата. Крум избърза да добави:

— Какъв храбър воин беше ти, Ехенуфер! Египтянинът го прекъсна, подведен от гласа му:

— Какъв ти Ехенуфер! Аз съм Баданга!

Крум промълви уж засрамен:

— Как забравих! Нали знаеш, когато черният, истинският човек стане бял, той почва да забравя.

Ехенуфер е египетско име, а Баданга — австралийско.

— Да, да! — потвърди Ехенуфер. — Човек тогава пооглупява. Затуй белите не могат да разчитат следите, не помнят тотемите.

Крум продължи:

— Колко издръжлив момък беше ти при изпитанието, напълно годен за мъж. Друг никой не можеше да изтрае като тебе сам в пустинята, в глад и жажда.

Той се увлече, видял, че Ехенуфер или не забелязва грешките му, или и да ги забелязва, му ги прощава, както се прощава на децата, защото белите духове са като децата.

— Преди това — добави Крум — всички възрастни мъже ви показвахме мъжеството си. Дращехме се с нокти до кръв, режехме гърдите си с каменните ножове. Аз тогава играх танца на огъня, като подрипвах в жаравата, без да я усещам. После скочих от евкалипта в най-бодливия скреб. И когато най-сетне излязох оттам целият в кръв, набраздих гърдите ви с племенните знаци.

Ехенуфер слушаше снизходително-любезно. Наистина, колко е оглупял баща му, след като е станал бял дух! Всичко е объркал. Не той игра в огъня, а Наниджава; не той наряза гърдите им, а Наниджава. Но не възрази, за да не го огорчи. Баща, дори като бял дух, не се прекъсва.

Крум приказваше, приказваше, не спираше. Знаеше, не биваше да спре, за да не прекрати действието на внушението.

— Герой беше ти, Баданга! Без да гъкнеш, изчовърка с ножа зъба си. И стана истински мъж, с истинска мъжка красота.

Ехенуфер неволно се изпъчи, усмихна се да покаже избития зъб, признак на мъжка твърдост.

— Ти знаеш — подметна Крум, пристъпвайки най-сетне, след дългата подготовка, към целта си. — Каквото си сънувал, то ще стане!

— Така е! — потвърди мнимият му син. — Аз сънувах, че си жив.

— Видя ли! И ето ме пред теб! Аз пък сънувах, че лежа вързан. А душата ми иска да се върне в Бибулмун — Страната на майчината гръд, където са заровени чурингите на племето, където обитават душите на тотемите. Защото далеч от Бибулмун я чака вечна самота сред зли, враждебни духове. Сънувах, че синът ми Баданга ме освобождава и ме праща в страната на тотемите.

Ехенуфер го гледаше смутен, разколебан.

— Какво чакаш още? — стресна го Крум. — Защо не развържеш баща си, та душата му да се върне успокоена в Бибулмун? Или искаш да те мъчи насън цял живот?

Като внезапно събуден, чернокожият се наведе и с трескави ръце разплете яките възли. Издърпа въжетата, изправи го на крака.

— Изведи ме навън, сине! — рече Крум. — Покажи ми пътя към Бибулмун, за да не те мъча насън!

Ехенуфер отвори вратата, поведе го послушно по тъмния коридор с догарящата факла.

— Сега да идем при бялата жена! — нареди му Крум.

Чернокожият се стъписа.

— Не може! Фараонът ще ме лиши от блаженството!

— Остави блаженството! Слушай баща си! Заведи ме при Нефертити!

— Не, не! Фараонът ще ме лиши…

— Да ти се не види и фараонът! — избухна Крум. — Какво блаженство бълнуваш?

— Той ни дава божественото питие, което пият само Ир-мунен, боговете с глави на животни. Затова са безсмъртни и всемогъщи.