Петър Бобев - Опалите на Нефертити

И най-сетне една добра вест — Крум изчезнал! Дали бог се бе смилил вече над него, дали го бе отървал той от най-опасния враг? Трябваше да тръгне след тях, уж на помощ. Да се яви като спасител на Мария, като благодетел. Това, за което бе мечтал…

Внезапно сред „Сити“ прокънтя гърмеж, вдигна се олелия. Втори гърмеж.

Том Риджър хукна нататък, сподирен от съучастниците си. Разбута навалицата и се спря втрещен. Господи, докога кръв! Проснат в краката му, лежеше убит човек, а над него все още с пистолета в ръка трепереше пребледнял Фред Рибката.

Преди нещастникът да се опомни, белезниците щракнаха на китките му.

— А сега разправяй! — заповяда инспекторът.

Някой опита да подхвърли:

— Че кой си ти, та го арестуваш?

Том се извърна рязко с пистолета:

— Какво рече?

— Убил си Скорпиончето! — отвърна оня, ама вече не тъй решително.

Инспекторът стисна зъби.

— Крум ли пусна тая лъжа? Нека първо да се оправим с Рибката. После ще търсим и Крум, тоя мародер. Заварих го, като претърсваше Скорпиончето. И когато му извиках да даде опала на Хари, той стреля. И ме рани.

Той показа превързаната си ръка.

Някой подметна:

— Паничката да стреля по човек!

Но смръщените погледи на Томовите хора го накараха да се измъкне гузно.

Том почувствува инстинктивно, че има надмощие. Неговите хора бяха сплотени около него, другите — разединени, подозрителни, невярващи един другиму, наплашени.

Той се обърна към арестанта си:

— Да чуя как стана това!

С пресъхнали устни търговецът заразправя:

— Снощи избяга единият. Бях ги наел уж да ме пазят. А те? Отмъкна ми няколко опала…

— Ще ти ги отмъкнат, я! — процеди през зъби Хари. — Като се нагълта с опали. Накрай се задави…

Друг додаде:

— Нали избяга дивечът. За да не измрем от глад, при него ходим за провизии. А той? Онзи ден — за торба ориз: опалче, сега — за торбичка: десет…

— Не съм ви ги измъквал насила — заоправдава се нещастникът. — Вие сами ме молихте, пък сега. Та само аз ли? Джон не докара ли едно кенгуру, не го ли продаде и той за опали? Ами емуто на Джим? Нали ако не бях аз да ви храня, вие всички щяхте да изпукате от глад, щяхте да зарежете опалите и щастието си. Както се пръснаха гладни половината от вас…

Том Риджър го пресече:

— Говори само за убийството! Ти ли го застреля?

— Аз? Бог ми е свидетел — нито съм помислял! Усещам насън, че някой бърка в пазвата ми, където е торбичката…

— Къде е сега тая торбичка? — запита Том.

Търговецът се дръпна уплашен.

— В мен си е. Не я давам!

— Не я ща. Ще я покажеш на следователя. А по-нататък?

— По-нататък… Викам: „Махай се, ще стрелям!“ А той замахна с ножа. Дръпнах се и само ме одра.

Наистина рамото му беше окървавено.

— Не знам кой гръмна: аз ли или пистолетът. Когато се изправих, гледам — убит другият ми помощник! Господи, господи! Тези, които трябваше да ме пазят… На които плащах да ме пазят.

Том премисляше трескаво. Цяла торбичка опали, и то отбрани, в пазвата му. И тоя човек е убиец, извън закона, в ръцете му. Изпуска ли се такъв случай?

Той изправи глава.

— Ще го откарам в Алиса. Сам аз. Другиму вяра нямам. С тия опали може да подкупи всекиго. В мое отсъствие ще ме замества Джовани Гато. Конфискувам склада. Ще го пази пак Джовани.

Тълпата зашумя. Ала заплашителните погледи на Томовите хора я накараха да замлъкне. Така е, когато пред едно несговорно мнозинство се изправи организираното малцинство.

Том приготви набързо камилата си, накара арестанта да се качи на първата, а той на втората и тръгнаха на път. Гурмалулу предпочете да ходи пеша.

Може би цял час пътуваха мълчаливо, затворени в себе си, отчуждени. Накрай Фред Рибката се обърна:

— Инспекторе, не ме затривай! Нали видя — в самоотбрана!

— Това ще доказваш пред съда.

— Защо пред съда? Нека ние с теб тук да се разберем! Като хора, като християни.

Том мълчеше.

— И ти не си богат, и аз не съм. И ти имащ нужди. Хайде да се спогодим! Половината за мен, половината за теб. Пък да се разделим с мир и любов.

Инспекторът продължаваше да се поклаща, върху камилата, без да отвърне, сякаш бе задрямал.

— Отговори, за бога!

Том се изправи рязко.

— Не мисля за трохи да провалям кариерата си.

— Моля те! Имай милост! Попадна ли в съда, може и нещо друго да ми намерят.

Том сви вежди.

— Бих те пуснал. Защо не? Но само срещу цялата торбичка.

— Това е грабеж! — изпъшка търговецът.

— Иначе ще те съдят за убийство.