Петър Бобев - Парола „Херострат“

Пилотът наведе лоста. Пропелерът зарева още по-оглушително. И се втурна стремглаво напред, доближил земята, почти докосвайки върховете на горските великани.

Листатите клони се размятаха, брулени от струята на витлото, подобно на разпенената диря след отминал скутер.

Разхвърчаха се подплашени гълъби, папагали, райски птици, летящи кучета, пеперуди, едри цикади, тромави бръмбари.

Пилотът пак се обърна:

— По радиото ми заповядват да ги последвам.

— Нека си заповядват! — извика Алфонсо.

Само след минута край кабината просветна светлата диря на сигналната ракета.

Това беше последното предупреждение. Алфонсо изкрещя на съучастника си, който стоеше до отворения люк:

— Стреляй!

Бандитът се наведе навън и изпразни пълнителя на автомата си към преследвачите. Не улучи.

— Негодник! — изруга го главатарят. — Дай на мен!

И се приготви да заеме неговото място със своя автомат.

Не успя.

Насреща им неочаквано се вдигна, сякаш избухна, цял облак от едри скакалци. Машината се вряза в тях. Витлото зарева още по-оглушително от плътната им маса, която го облепи.

Размазана каша се свлече надолу, по стъклата. Ослепи и пътниците, и пилота.

Алфонсо се наведе съвсем извън люка. Оръжието му затрака. Всъщност звукът не се чу. Заискриха само огънчетата, които излитаха от дулото.

В следния миг стана нещо.

Никой не разбра какво.

Само зърнаха през люка как се разхвърчаха като трески някакви отломъци.

Пилотът изкрещя:

— Строшиха пропелера!

Изгубила подемната си сила, машината пропадна надолу.

Зелената бездна се надигаше заплашително.

Корпусът се гмурна в нея, като се блъскаше в препречените клони и лиани, а опашното му витло смилаше като силажорезачка гъстата шума.

Трясък, вой, човешки писъци.

От клон на клон машината се свличаше надолу, премяташе се, смачкана още горе, с изпотрошени прозорци и разкъсана обшивка.

Висока беше гората. А земята — далече долу.

Ето, преметна се на гръб. И Георг Крумов излетя от люка подир Алфонсо, малко преди хеликоптерът да се блъсне в подобния на кула евкалиптов ствол.

Доктор Жан Суфло не хвърляше думите си на вятъра. Казал бе на Георг Крумов, че ще му отнеме изобретението. И му го отне.

Той беше подготвил малко преди това целия план за действие. И за преобличането на хората му в полицейски униформи, и за начина, по който ще проникнат в лабораторията и по който ще получат без съпротива ключа на криостатната каса.

Наложило му се бе да избърза, понеже Крумов също бе избързал с обаждането си на инспектор Колуел.

А бе разбрал това от Ким Сен Ву, който бе подслушал този разговор. И начаса се бе обадил по другия телефон където трябва.

Защото Ким Сен Ву също така беше негов човек. И него беше превърнал в зомби, като по този начин го бе направил послушен като кученце.

Нима щеше да дава така нахалост парите си за някакви си научни изследвания, ако нямаше свое ухо и око на самото място?

Естествено, не той го бе препоръчал на учения. Да не буди никакви съмнения. Препоръката бе дошла от самия университет, където докторът също имаше „сътрудници“.

Затова ускори акцията. И превари полицията. Превари я само с няколко минути, но достатъчни операцията да завърши сполучливо.

Нямаше сведения за хеликоптера. Какво бе станало с Георг Крумов, с Алфонсо и помощниците му?

Всъщност това не беше толкова важно сега, когато втората група бе успяла напълно необезпокоявана да отнесе безценния си трофей на определеното място.

Всяка цел се постига с жертви. А тази цел беше тъй велика, че заслужаваше много по-големи жертви. А не някакви си „оперативни работници“ и един учен, който впрочем повече не му беше нужен.

Вече беше организирал целия механизъм за производството на вируида. И на разносителите му: всевъзможни цикади, листни въшки, бръмбари.

Разбира се, на достатъчно отдалечени места, съвсем независими едни от други, та да не будят никакво съмнение.

А когато нужният му заразен материал бъдеше произведен в достатъчно количество, той щеше да сглоби цялата схема. И да я пусне в действие.

Никой освен него не биваше да знае нито какво замисля, нито как ще го осъществи. Само той!

И Георг Крумов!

Но той или бе загинал, ако се бе случило непоправимото с хеликоптера, или, ако бе оцелял — щеше да бъде изолиран напълно в отдалечена планинска вила, както бе казал Алфонсо, с пълни удобства: и за живот, и за научна работа.