Петър Бобев - Парола „Херострат“

Повече нямаше да позволи! Щеше да им покаже силата си!

Да се откупят за жестокостта си: за гоненията, за осакатяването му, което го сполетя в опита му да им се изплъзне.

Проклетници!

Вече държеше в ръцете си отмъстителното оръжие!

Възмездие!

Тяхна беше вината, че от доброжелател щеше да се превърне в унищожител.

Щом не може светец, тогава — демон!

Той превключи компютъра си и се свърза с далечния си секретар, който естествено не познаваше работодателя си.

И му издиктува:

— Ще препишете текста, който чуете, в няколко екземпляра! До генералния секретар на ООН и до президентите на страните в Съвета за сигурност.

Онзи оттатък неволно се изпусна:

— Охоо!

— Не искам коментари! — сряза го Суфло. — А записвайте!

— Извинете!

Суфло продължи, вече съвсем безстрастно:

— Уважаеми господине! Притежавам мощно оръжие, с което съм в състояние да унищожа не само цялото човечество, но и живота въобще върху планетата. Обръщам се към вас с предложение ООН да ми предаде сто милиарда долара в брой и да ми осигури публично заявление, че срещу мен няма да бъдат предявявани никакви съдебни обвинения. Ако това не бъде изпълнено, ще се видя принуден да изпълня заканата си. Очаквам съгласието ви, съобщено чрез централните радиостанции на страната ви. След това ще бъдат уточнени каналите, по които ще стане размяната на оръжието срещу определената сума.

И приключи:

— Толкова!

— А подпис?

— Няма нужда! Те трябва да знаят, че освен мен никой друг не би посмял да отправя такова предизвикателство.

— А как… — започна секретарят.

— Ще го изпратите чрез радиограма, предадена от подвижна радиостанция. За предпазване от евентуални пеленгатори. Толкова!

След което въздъхна дълбоко.

Беше сложил край на колебанията. Макар че обикновено не се колебаеше много. Обаче случаят беше сложен, много по-важен от всичко, що бе предприемал досега.

Той хвана с ръка пилота на количката си и тя го понесе към изхода на кабинета му. Задвижена от електронния лъч на апарата за телеуправление, вратата сама се отвори.

Количката прекоси няколко зали и коридори, след което, все така през автоматично действащите врати, влезе в гаража.

Електронният лъч на пилота даде заповедта си. И вратата на бронирания му автомобил се отвори, след което се спусна подемното устройство. То повдигна количката и я нагласи върху мястото на шофьора.

Тозчас на задната седалка заеха местата си двамата телохранители. И в брониран автомобил има нужда от телохранители.

Доктор Суфло постави здравия си крак върху педала за газ. С него можеше да задейства и крачната спирачка. Единствената му ръка пък хвана лоста за управление. И като натискаше съответните бутони, той запали мотора, освободи съединителя, даде на първа скорост и потегли. Посоката се управляваше както в хеликоптер с движения в различни посоки на командния лост.

Колата излезе на улицата и с бясна скорост се понесе извън града. Това беше едно от предпазните средства — никой да не знае, дори прислугата му, кога ще напусне вилата. Та да не му бъде устроена някаква засада.

Не разчиташе особено на бронята. При сегашните взривни устройства, към които и той при крайна необходимост прибягваше.

Осемдесет-деветдесет-сто-сто и двадесет-сто и петдесет километра.

Опияняваше се от скоростта.

Инвалид, казвате! А това? Такава скорост!

Човекът — това е неговият мозък. Останалото представляват инсталациите, които осигуряват неговото съществуване. Какво от това, че неговата биологична инсталация беше повредена? Ето, кибернетиката му я заместваше! И обслужваше мозъка му — неговия изключителен мозък.

С който можеше да покори света. Да стане най-богатия човек!

Или да го унищожи!

Всичко зависеше от управниците.

Ако откажеха, щяха да премахнат и останалите колебания у него. Щяха да му развържат ръцете да изпълни замисъла си.

Мозъкът все още не можеше да създаде живот. Но можеше да го унищожи…

Когато излетя през люка на катастрофиралия хеликоптер, Георг Крумов успя да си помисли само: „Край!“

Затова се слиса — потресен, невярващ, — когато усети, че се блъсна в някаква плетеница от лиани, все едно спасителна пожарникарска мрежа, която притъпи удара, подметна го малко нагоре, пак го посрещна, докато накрая се успокои.

Въртолетът продължаваше да се сгромолясва надолу, като се блъскаше в клоните и лианите, докато се стовари върху земята. И тозчас избухна в пламъци.