Петър Бобев - Фаетон

Видя и хората вътре.

Да, от същото племе!

И Аби, племенникът, сред тях.

Познаха го и те, размахаха ръце, развикаха се.

Той промени пътя си, изравни се с тях.

И чу какво му обясняваше разгорещено Аби:

— Можеш да се върнеш в бетанга.

Пангу възрази:

— Ами полицията?

— Вождът плати глобата заради теб.

Пангу все не можеше да разбере нещо:

Аз нямам пари. Как ще му се издължа?

— Нищо не иска от теб? Само да се върнеш, да заживееш пак при нас.

На него всъщност му беше безразлично къде ще живее.

Затова безучастно загреба редом с тях.

Аби продължи да разправя:

— Знаеш ли откога те търсим?

— Защо?

— Защото тъй рече вождът: „Без него да не се връщате!“

И така, в гребане, опитвайки да се изравнява с тях, макар че те бяха по пет-шест гребеца в лодка, а той — сам, продължи нагоре. С нови обяснения, със смехове и закачки. Съплеменниците му бяха шегобийци. При това, вече изпълнили заръката на вожда, имаха право да се отпуснат.

Впрочем тръгнали бяха не по негова заповед, нямаше вече той предишната власт, а по собствено желание, да намерят другаря си, та да не се скита немил-недраг по тия враждебни градове и пристанища.

Реката ту се разливаше нашироко и гребането олекваше, ту се стесняваше, превръщайки се в клокочещ бързей. И там както Пангу, така и другите трябваше да напрягат всички сили, за да го преодолеят.

Добре че такива теснини тук, в долното течение на реката, се срещаха рядко, не както в планината, където трябва, кажи-речи, всеки половин час да тътрузиш лодката си по каменистите бродове, някъде превърнати на истински водопади.

Ето, наближи мястото, където бе оставил туан Пеев с оня гламав яванец.

Неволно почувствува някакво смущение, дори срам.

Правилно ли бе постъпил, и то след като бе обещал?

Но тръсна глава.

Защо да се разправя с духове? Всеки на негово място би постъпил така. Пък и не го бе изоставил сам. Садикин познава тия места по-добре от даяките. Той не живее в бетанг като тях. За него джунглата е и дом, и скривалище, и ловно поле, и нива. Всичко си набавя наготово от джунглата.

Пангу отклони и своята лодка, и лодките на другарите си към отсрещния бряг — хем той да не види туан Пеев, хем туан Пеев да не види него.

Отмина незабелязан.

Белите може да се преборват с духовете, но даяките не могат. Даяките се пазят от духовете.

И отново зелената стряха на джунглата нависна над главата му.

На малка поляна до самия бряг няколко гибона, изглежда, от по-младите, явно си играеха, а не търсеха храна. Ту един, ту друг закриваше очи с длани и на два крака, опипом почваше да гони другарите си, които пък опитваха да се скрият от него, също на два крака, какъвто им е обичаят, когато ходят по земята, с вдигнати нагоре дълги ръце, с които пазят равновесие да не паднат.

В гребане, с провиквания лодкарите продължиха разговора. И Пангу научи за много събития, които се бяха случили в селото в негово отсъствие. Най го разтревожи вестта, че брат му, бащата на Аби, е пострадал на лов. Раненият глиган се метнал отгоре му и разпрал с глигите си крака му. Ей затова вместо него, тръгнал да дири чичо си Аби. Не било опасно. Раната почти зараснала и той опитвал да пристъпва, като се подпирал на окастрен клон. Първите дни както обикновено имало загнояване, но дукунът поставил пиявици и те изсмукали до капка гнойта.

По един фикусов клон, нависнал до сред реката, притичаха някакви животни.

Макак, подгонен от мраморна котка.

Котка по име, а всъщност един дребен леопард. Опасен хищник за дребните горски обитатели: птици, тупаи, прилепи, летящи, жаби и гущери.

Изглежда, доста бе прегладняла, за да нападне маймуна.

За жертвата нямаше изход, клонът свършваше.

И когато звярът вече протягаше нокти да ги впие в тялото му, макакът скочи. Скочи от височина поне десет човешки боя и точно тъй, както Пангу бе гледал на кино скокове от кула в плувен басейн, полетя надолу с главата, цопна в реката и изчезна.

Удави ли се?

Даяките знаеха, че няма да се удави. Макакът е отличен гмуркач.

Ето, изплува и загреба чевръсто към брега.

Котката предпочете да не го преследва повече. Леопардите отбягват водата. Уплаши се и от височината, и от чудовищата, що се въдят в дълбините.

Врътна се назад.

Така, в разговори, в оглеждане на околността, хората не обърнаха внимание на пъплещите от далечината черни облаци. Не обърнаха внимание и на далечния тътен от приближаващите гръмотевици. Та тук не дъждът е рядкост, не и гръмотевиците. Рядкост е да се задържи време без валежи няколко дни поред, както беше досега.