Петър Бобев - Фаетон

Военните власти, както се полага в такива случаи, забранили публикуването й, както и всякакви коментари във връзка с нея. А от правителството били отправени ноти до други държави, за да се разбере дали това не е някоя заблудена балистична ракета. Отговорите на всички запитани били категорично отрицателни.

При това положение военноморските сили предприели секретна изследователска операция за изясняване на тази загадка. Почти цял месец продължили проучванията: с подводни лодки, водолази, ехолоти, драги, тралове — с всички възможни средства на разположение.

И вчера една дълбокоморска телевизионна камера предала изображението на търсеното тяло. След подробно оглеждане от всички страни, след разчитане на буквените и цифрени означения по корпуса му, станало напълно ясно, че това е изчезналата в астероидния пояс междупланетна станция «Юпитер 5».

При това развитие на нещата правителството отмени цензурата, наложена във връзка с тоя случай.

Нашият специален кореспондент, изпратен на изследователския кораб, успял да види в екрана самата находка. Присъствувал и на подготовката за извличането и от дълбочина триста и петдесет метра.

Така и тази тайна беше разгадана.

Но като нейна последица изникват безброй нови загадки.

По каква причина, когато е навлязла сред астероидите, станцията е прекратила връзката си със Земята? Ако се е сблъскала с някой от блуждаещите хиляди скални късове, тя е щяла да бъде разрушена. А на морското дъно лежи непокътнат, без никаква драскотина апарат.

Дори ако са излезли от строя слънчевите батерии и вследствие на това прекъснато захранването с енергия на радиопредавателя; защо тя не е продължила пътя си, а е направила завой от сто и осемдесет градуса, за да поеме обратно към нашата планета? Кой е имал тая възможност и кой е бил заинтересован от това? Изключено е да е дело на някоя от великите сили, тъй като проектът «Юпитер 5» е плод на международно сътрудничество.

За беда неизвестностите не спират дотук. Изборът на траекторията за връщане не е случаен. Използувано е времето, когато Земята и Марс се намират в най-благоприятно за такъв обратен полет взаимно разположение. Избор, който може да бъде извършен от най-съвършените електронноизчислителни машини. Кой е разполагал с такава машина и с такива изчерпателни знания, за да върне апарата в отправната му точка, преодолявайки безбрежността на Космоса, което означава горе-долу с подобна точност да бъде улучена летяща муха от разстояние петдесет километра.

И още един въпрос: Защо станцията не е изгоряла при преминаването си през земната атмосфера, както завършват съществуването си обикновените спътници и орбитални станции след изпълнението на поставените им задачи? Въпросната снимка показва, че светлото петно е соплото на ракетата, което, обърнато към Земята, е намалило скоростта на падането, следователно и триенето. А кой е възпламенил двигателите тъкмо в подходящия момент?

И най-важното: защо земните радарни установки, радиотелескопи, оптически телескопи и безброй други устройства с подобно предназначение не са успели да засекат приближаващата ракета? Кой им е попречил и как е успял да постигне това? Такава апаратура би изиграла решаваща роля в ръцете на агресор, който иска незабелязано да нанесе първия ракетен удар.

Както виждате, завръщането на междупланетната станция поставя повече въпроси, отколкото предполагаемото й изчезване в Космоса.

И тъй като е отменена цензурата по този проблем, ние ще държим в течение уважаемите слушатели относно всички допълнителни подробности, до които получим достъп.“

Христо Пеев сви устни. Ясно, това вече съвсем не изглеждаше обикновена авария, каквато може да сполети всяка машинка. Беше много-много по-заплетено. Но какво?

Наистина какво?

Някакво ново, неподозирано оръжие?

Подготовка за космическа война?

Че малко ли бяха другите средства за самоунищожение на човечеството.

В това време Пангу бе привършил своята работа. В ръцете си държеше току-що огладеното весло.

— Е, какво реши туан Пеев? Сам ли ще върви напред или ще се връщаме заедно?

Садикин Суминтавикарта се сети твърде късно, когато зъбът на мечката прониза ходилото му.

Как бе забравил това?

С трескаво движение той бръкна в джоба си и измъкна оттам автоматичното си ножче. Натисна пружинката. Острието се изправи с щракване.

И човекът се сгъна, просегна се с дясната ръка, докато с лявата стискаше клона, за да не се изхлузи надолу. Сега само тя, тая премаляла ръка, издържаше цялата тежест на тялото му.