Петър Бобев - Фаетон

Постепенно те са ставали все по-добре въоръжени, все по-пъргави, все по-силни, все по-съвършени, превъзхождащи както растенията, така и животните, изхранващи се с тях.

Ей това беше веруюто на доктор Пеев — че „злото“ в света произтича от хищничеството. Без него щеше да съществува един свят от растения и консуматори на мъртва органична материя, свят на мирно съществуване без непрекъсващите жестоки битки, ежечасни, ежеминутни, ежесекундни убийства, без проливане на реки от кръв.

За да живееш, трябва да изядеш другия — това е основният закон на нашата майка природа. Злото, образно казано — това са ненаситно зиналите уста и острите зъби.

Всички етични системи, съчинявани от мъдреците, в действителност предлагат само полумерки — поограничаване на злото, ала съвсем не и пълното му премахване.

Светът на доброто и справедливостта според него можеше да настане едва след като всички твари преминат изцяло към автотрофния режим на живот, след като изчезнат както хищниците, така и вегетарианците — въобще готованците.

А то би се постигнало само ако те придобиеха способността да асимилират въгледвуокиса от въздуха — което значеше, ако се появяха фотосинтезиращи животни редом с фотосинтезиращите растения.

Днешната биосфера е постижение на стотици милиони години еволюция. Природата се стреми към усложняване в борба против ентропията — вселенското противодействие на всяка организация. Еволюция и ентропия — все едно Ормузд и Ариман у древните перси. И това, което прави най-силно впечатление — еволюцията се развива с прогресивно нарастваща скорост. Почти милиард години съществува неразумният живот върху планетата ни, а само един милион се оказва достатъчен за качествения скок — появата на хомо сапиенс. Тоя ход продължава да се ускорява непрекъснато. И ще се ускорява особено след като се намеси активно и разумът.

Доктор Христо Пеев беше убеден, че човекът е призван, предопределен да коригира своята създателка — природата; именно той със своите научни постижения да ускори еволюцията с милиони години наведнъж, да я насочи в желания от него път. Досега тя беше направлявана от стихийните биологични фактори. Време беше тази роля да се поеме от човешкия разум.

Голямата цел, изкореняването на Злото, прекъсването на всеобщото самоизяждане беше по силите само на неговата наука — генетиката. С нейните методи да се създадат организми без алчни уста, без зъби и нокти, неспособни за убийство.

Той все още не дръзваше да си представи и хора, годни да фотосинтезират. Кой друг, ако не един биолог, би знаел колко активна обмяна на веществата е в състояние да подхранва функциите на човешкия мозък, за който са нужни изобилни и най-разнообразни хранителни съставки и който не може да бъде задоволен с ниския коефициент на полезно действие от фотосинтезата на растенията.

Засега — не. Но в бъдеще? Наистина нейната ефективност при културните ни растения е слаба. Те най-често използуват по-малко от един процент от падащата върху им слънчева енергия.

А нима не би могла да се увеличи? В известни случаи се оползотворяват един и половина процента. Царевицата и захарната тръстика — двойно, в хидропоници — още два пъти повече. Има райони на Земята, където ефектът е още по-голям — например в Памир и другаде. А само един процент повишение в коефициента на полезно действие при биосинтезата може да произведе нови милиарди тонове биомаса.

Само за половин час Слънцето изпраща върху Земята толкова калории, колкото се получават от целогодишния добив на нефт, въглища и природен газ. И от тях, уви, растенията усвояват само един-два промила. Защото освен ниви и градини съществуват и огромни безжизнени пространства: пустини, планини, градски площи, пътища, заводи.

Целта на доктор Пеев засега беше съвсем скромна — да присади гена на фотосинтезата от някое растение и тоя, който управлява производството на фермента нитрогеназа при усвояването на азота от въздуха при азотобактера, в генетичния апарат на някое животно — първоначално в по-примитивен организъм, който не се нуждае от особено активна обмяна на веществата.

Да положи началото!

А после, ако сполучи — или той, или други да продължат нататък… Нататък… Той дори потръпваше при тая мисъл, докато създадат НОВИЯ ЧОВЕК, „Хомо футурус“, който за съществуването си няма да се нуждае ни от лов, ни от кланици, въобще от убийство под какъвто и да е предлог, който дори щеше да се откаже и от растителната храна, който, фигуративно казано, щеше да се препитава единствено със слънчеви лъчи.