Върнър Виндж - Огън от дълбините

Г-н Тайратект не отговори веднага. Той внимателно приклекна на пода сякаш изпитваше непоносима болка в задните хълбоци.

— Добре, няма да ви издам.

Джефри размени недоумяващ поглед с една от частите на Амди.

— За какво служи този тунел? — боязливо попита той.

— Всички замъци имат тайни коридори, особено пък в моето… Във владенията на г-н Стийл. Рано или късно ще потрябват пътища за бягство или пък ще се наложи да шпионираме врага. — Единицата разтърси глава. — Но това не е толкова важно. Вашето радио работи ли нормално, Амдиджефри?

Амди надигна глава към предавателя.

— Предполагам, но все още няма нищо за получаване.

Тримата се взираха мълчаливо в монитора няколко минути. Г-н Тайратект заби муцуна между лапите си и сякаш заспа.

Внезапно екранът за връзка засия със зелена светлина. Разнесоха се хаотични звуци, сякаш апаратурата се опитваше да отдели някакъв сигнал от общия ефирен шум.

— … над вас след около пет минути — чу се накрая и гласът на Равна. — Джефри, чуваш ли ме?

— Да! Ние сме тук!

— Искам да говоря с г-н Стийл.

Тайратект пристъпи още по-близо до предавателя.

— Той не е тук в момента, Равна.

— Кой е това?

Смехът на Тайратект приличаше по-скоро на кикот; досега не беше чувал говор на друго, различно от него създание, с изключение на Джефри.

— Аз ли? — И той издаде няколко звука от говора на Остриетата, които прозвучаха на Джефри като „Тайратект“. — А може би имате предвид някое прозвище като това на г-н Стийл например? Не зная как точно е вашата дума, но можете да ме наричате… Г-н Скинър. — Тайратект отново се изхили. — В момента говоря от името на Стийл.

— Джефри, ти добре ли си?

— Да, да. Чуйте какво има да ви казва г-н Скинър.

Ама че странно име!

Звуците, идващи от предавателя, станаха глухи и неясни. Сякаш някакъв мъжки глас се намеси гневно. После отново се чу гласът на Равна, строг и студен, също както говореше майката на Джефри, когато беше бясна.

— Джефри… Какъв обем има сфера с диаметър 10 сантиметра?

Докато траеше разговорът, Амди не го свърташе на едно място. През цялата година Джефри му беше пълнил главата с истории за човешките същества и сега той нямаше търпение да се срещне с Равна. Чудеше се как ли изглежда тя. А ето че му се отваряше прекрасен случай да блесне с познанията си пред нея. Той скокна при предавателя и се ухили на Джефри.

— Това е съвсем просто, Равна! — Гласът му съвършено имитираше този на момчето. — Обемът е 523,598 кубически сантиметра… А може би искаш и останалите цифри от дробта?

Отново се дочу неясен говор.

— Не… Това е напълно достатъчно. Добре тогава, г-н Скинър. Имаме картина от предишното си прелитане над вас и приблизителните координати на радиопредавателя… Къде точно се намирате?

— Под каменния купол върху Хълма със звездния кораб. Това е на брега, близо до…

Някакъв мъжки глас го прекъсна. Дали беше Фам? Имаше много странен акцент.

— Открих го на картата. Все още не можем да ви видим оттук. Много е мъгливо.

— Това е пушек — отговори Пелерината. — Врагът напредва от юг и вече е съвсем наблизо. Нуждаем се от незабавната ви помощ… Моля ви да кацнете в двора на крепостта. Вече знаете, че направихме специални приготовления за вашето пристигане. Щом веднъж се приземите, бихме могли да използваме вашите оръжия и да…

— В никакъв случай — отвърна незабавно мъжкият глас. — Просто ни покажете кои са добрите и кои са лошите, а ние ще се погрижим за останалото.

Гласът на Тайратект стана жаловит, сякаш някое малко дете се оплакваше на майка си. Той наистина внимателно беше изучил човешката природа.

— О, моля ви, моля ви! Изобщо не исках да бъда невъзпитан. Разбира се, че ще постъпите така, както вие прецените за най-добре. Що се отнася до враговете ни — цялата войска, която настъпва към хълма откъм южната му страна, е вражеска. Само едно преминаване с кораба над тях и… хм… огънят от двигателите ви ще ги обърне в бягство.

— Не мога да летя в атмосферата с тези двигатели. Баща ти наистина ли успя да кацне само с главния ракетен двигател, Джефри? И без помощта на каквито и да било агравитатори?

— Да, сър. Беше ни останал само този двигател.

— Тогава той е бил или голям късметлия, или истински гений.

— Вероятно ще можем да прелетим над вас на няколко хиляди метра. Това е достатъчно, за да ги стресне.

— Да, и това би могло… — започна Тайратект.

Портата откъм северната страна на купола се отвори и на фона на небето се очерта силуетът на г-н Стийл.