Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Аз ще говоря с тях — каза той.

Крайната цел на тяхното пътуване лежеше точно на двайсет километра под „Единак II“. Бяха толкова близо , но тези двайсет хиляди метра можеха да се окажат по-непреодолими от двайсетте хиляди светлинни години, които изминаха дотук.

Агравитаторът ги крепеше точно над „Хълма със звездния кораб“. Мултиспектровата апаратура на кораба не работеше с пълен капацитет, но на местата, където димът се беше поразсеял, можеха да различат дори игличките по клоните на дърветата. Равна виждаше добре как „дърворезбарите“ напредват по южния склон. Забелязваха се и други войници, а по всичко личеше, че в гората имаше скрито оръдие. Ако разполагаха с още малко време, сигурно щяха да установят с точност противниковите позиции. Но точно време не им достигаше.

Време и доверие.

— Четиридесет и осем часа, Фам. После флотата ще е тук и ще ни притисне от всички страни.

Фам се обърна и я погледна през рамо. За миг Равна се уплаши, че всеки момент ще се разпадне на парчета.

— Ще се справиш ли с този Стийл? Средновековните злодеи са не по-малко опасни от онези, които си срещала в Отвъдното, Рав. Те биха могли да научат дори пеперудите на това-онова. Една стрела може да те убие също толкова успешно, колкото и бомба с антиматерия.

Пак ли тези фалшиви спомени? Този път обаче Фам май наистина имаше право. Равна се замисли над казаното. Втората глутница — Стийл — май беше доста настоятелна. Може и да се е държал добре с Джефри, но сега изглеждаше освирепял. Равна вярваше, че само едно прелитане няма особено да стресне дърворезбарите. Налагаше се да се спуснат, колкото се може по-ниско, за да стрелят по тях. Проблемът се състоеше в това, че единственото оръжие, с което разполагат, е лъчевата пушка на Фам.

— Добре тогава, действай както се уговорихме със Стийл. Спусни се със совалката близо до позициите на дърворезбарите и ги обстрелвай с лазера.

— Дявол да го вземе, много добре знаеш, че не мога да го направя! Устройството на совалката изобщо не ми е познато, а без автоматично управление аз…

— Щом като нямаш автопилот, тогава се нуждаеш от помощта на Синя раковина — продължи меко тя.

По лицето на Фам се изписа ужас. Тя протегна ръка и нежно го докосна. Той мълча дълго и сякаш изобщо не забеляза жеста й.

— Да — гласът му беше приглушен и звучеше като на непознат. После Фам извика: — Синя раковина! Качи се тук.

Синя раковина зае мястото на пилота и клонките му надвиснаха над пулта за управление. Беше изключил цялата автоматизация и само главният монитор все още работеше. Показваше картина от долната камера на совалката. „Единак II“ полетя още стотина метра напред като ту се появяваше, ту изчезваше от обсега на камерите им. Совалката изостана от него и започна да се спуска.

Носът на совалката се наклони надолу и тя се насочи към прорязания от фиорди бряг под тях. Започнаха да падат като камък и двайсетте километра до земята взеха все по-бързо да се топят. В продължение на половин минута връхчетата на ездача махаха притеснено над контролното табло. Дали пък не искаше да смае Фам с уменията си? Оказа се, че не било това.

— Съжалявам, много съжалявам!

Ездачът най-сетне овладя совалката и те отново започнаха да се издигат. Фам потъна в креслото си, притиснат от ускорението.

— Не можем ли да минем без убийства, сър Фам? Вероятно самата ни поява над бойното поле…

— Просто свали това нещо долу — озъби се Нувен.

Съществото Стийл настояваше да изпепелят целия южен склон на хълма. Въпреки подозренията, които Фам таеше към него, за това нещо глутницата май беше права. Насреща си имаха банда убийци, които нямаше да се поколебаят да нападнат дори кораба. Дърворезбарите наистина се нуждаеха от един добър урок.

Совалката постепенно скъсяваше разстоянието до повърхността. Укреплението на Стийл вече се виждаше и с просто око. Около страумлинския кораб долу имаше грубо направен полигон. Крепостта беше много по-голяма от замъка, който се издигаше върху един от островите на няколко километра по на запад. „Чудя се дали и замъкът на баща ми е изглеждал по същия начин на хората от Кюенг Хо.“ Стените бяха високи и отвесни. По конструкцията им личеше, че доскоро Остриетата не са имали и най-малка представа що е барут.

Трийсет седмици след като узна за тяхното съществуване, Фам най-сетне видя Остриетата. Дори и на такова разстояние беше очевидно, че не приличаха на нито едно от създанията, които беше срещал. Глутници от по четири, пет или шест члена се движеха в толкова плътна група, че напомняха по-скоро на голямо паякообразно. Всяка от глутниците се държеше поне на десет-петнайсет метра от останалите.