Върнър Виндж - Огън от дълбините

Сред гъстия дим изгърмя оръдие. Глутницата, която го обслужваше, се движеше в синхрон като пръстите на една ръка — тя върна металното дуло в изходна позиция и отново го натъпка със заряд.

— Щом като тези са врагове, сър Фам, тогава откъде имат оръдия?

— Откраднали са ги.

Добре де, ами кой ги е обучил да зареждат топовете? Но Фам нямаше време да се размисли над този въпрос. Остави решаването му за по-късно.

Фам се освободи от предпазните колани и изпълзя назад към люка, където беше закрепена пушката му.

— Задръж совалката стабилна, Синя раковина. Ако ме разклатиш, ще изпържа и теб.

Той отвори люка и се задави от лютивия дим. После Синя раковина намери място с по-чист въздух, закрепи совалката и Фам насочи пушката към редиците на вражеските глутници.

Още в началото на битката кралицата настоя Джоана да остане в лагера. Реакцията на момичето приличаше на експлозия. И сега продължаваше да се чуди на себе си — не беше изпитвала такова желание да се нахвърли срещу някоя глутница още от първите дни в Света на остриетата. Сега обаче не съществуваше сила, която да я възпре да се добере до Джефри. Накрая стигнаха до компромис и Джоана се примири да бъде постоянно охранявана от Пилигрима. Затова пък й разрешиха да е редом с войниците на бойното поле, при условие, че се подчинява на своя пазач.

Джоана се взря през стелещия се дим. Проклятие. Пилигрима се оказа предпазлив и грижовен като квачка. По собствените му признания беше убивал през целия си съзнателен живот. А сега дори не й позволяваше да се доближи до оръдията на Скрупило.

— Пусни ме по-близо, проклет да си!

Перегрин енергично разтърси тела, което на езика на Остриетата означаваше твърд отказ. Едно от кутретата му се подаде от джоба, в който го носеха, и я подръпна за ръкава.

— Потърпи още малко — каза той за десети път този ден. — Изчакай вестоносеца на кралицата. Тогава вече ще можем…

— Искам сега да отида на върха! Аз съм единствената, която познава кораба.

Тя вече се извръщаше, за да отблъсне Белязаното чело, когато събитията запрепускаха с бесен ход. Усети по гърба си непоносима жега, а пушекът над тях се нажежи и засвети. После пак, и пак, и пак… След това в небето изтрещя нещо, подобно на гръмотевица.

Пилигрима затрепери.

— Това не беше изстрел от оръдие! — извика той. — Двама от мен са почти ослепени. Да бягаме!

Частите му заобиколиха Джоана и тя едва не се прекатури, докато я бутаха и теглеха надолу към подножието.

Известно време момичето не се противеше, но това бе по-скоро заради зашеметяването от внезапното нападение, а не защото му се подчиняваше.

След гръмотевицата се възцари мъртва тишина. Там, където димът се разсея най-напред, момичето зърна едно от оръдията на Скрупило. Металното му тяло стърчеше сред локва разтопен метал. От артилериста бяха останали само безформени парчета. Това, което ги сполетя, не беше обичайна атака. Джоана се изтръгна от хватката на Пилигрима. Това не беше вражеската артилерия!

— Кораб! Пилигриме, това сигурно беше огънят от ракетния двигател!

Пилигрима отново я повлече надолу към подножието на хълма.

— Не е двигател! Аз съм чувал как звучи той. Този гръм беше по-тих, при това някой насочваше удара!

Последва поредица нови взривове. Колко ли от дърворезбарите вече бяха стопени от адската струя, идваща откъм небето?

— Те сигурно мислят, че атакуваме кораба, Пилигриме. Ако не направим нещо, ще изравнят всичко със земята!

Челюстите му отпуснаха хватката си.

— А какво бихме могли да направим? Ако още стърчим тук, накрая ще убият и нас!

Джоана вдигна глава към небето. Нямаше и следа от летателен апарат, но той вероятно беше прикрит от гъстия облак дим. През него слънцето приличаше на кървава топка с размити контури. Трябваше да покаже някак на своите спасители, че избиват приятелите й! Само ако можеха да видят… Тя заби пети в земята.

— Ако застана така, че да ме видят… Пусни ме, Пилигриме! Отивам на върха, където няма дим!

Той спря, но челюстите му продължаваха да я държат здраво.

— Моля те, Пилигриме, това е нашето единствено спасение!

В подножието на хълма се щураха глутници от дърворезбарите — някои кървяха, от други бяха оцелели само една-две части.

Ужасените очи на Перегрин я гледаха още известно време, след това хватката му се отпусна и той побутна ръката й с нос.

— Този хълм носи смърт — най-напред Книжовника, а сега и ти. Всички сте луди. — После по муцуните му премина познатата усмивка на стария Пилигрим, отчаяният авантюрист. — Е, добре, нека да опитаме тогава!