Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Чувствам се така, сякаш главите ми продължават да са прилепени една до друга — смаяно произнесе Тайратект. — Още колко мога да се отдалеча? — прошепна тя към Амди.

Кутретата изхихикаха почти като човешко същество и той притисна глава към една от нейните.

— Не съм сигурен, но можеш спокойно да отидеш чак до външната стена.

— Добре тогава — каза отново с нормалния си глас тя, за да може и Стийл да я чуе. — Нека да видим дали мога да се отдалеча още малко. — Две от частите й изминаха още три метра. Сега глутницата беше разполовена и двете групи се намираха на цели осемнайсет метра разстояние!

Стил не можа да овладее изумлението си.

— И сега?

Тайратект се разсмя.

— Мисълта ми е ясна като преди.

Двете й части обърнаха гръб на останалите и тръгнаха решително напред.

— Чакай! — изрева Стийл, скачайки на крака. — Толкова далече… — После обаче си спомни, че наоколо има и други свидетели и яростта му изведнъж се превърна в загриженост за нейното добро психическо здраве. — Толкова голямо разстояние е твърде опасно при първи опит. Върни се обратно!

Частите на Тайратект, които седяха до Амди, му се усмихнаха обезоръжаващо.

— Но аз изобщо не съм тръгвала на някъде, Стийл! — каза тя на самнорск.

Амдиджефри вече се заливаше от смях.

Частите от глутницата на Тайратект вече бяха разделени на четиридесет и пет метра. Двете, които постепенно се отдалечаваха от двора, предпазливо преминаха в тръс. Останалите с удоволствие наблюдаваха как Стийл се опитва да преглътне яростта си. Мисълта й продължаваше да бъде кристално ясна, сякаш и петте й глави все още стояха събрани една до друга. Колко бързо всъщност беше това радио?

Тя премина съвсем близо до Шрек и стражите му, които охраняваха вратата.

— Ей, Шрек, какво ще кажеш за това? — обърна се една от частите й към него, наслаждавайки се на глупавото му изражение. Някъде отзад, където бяха останалите й членове и Амди, се дочуха виковете на Стийл, който нареждаше на Шрек да я последва.

Лекият тръс се превърна в свободен бяг. Двете части се разделиха — едната се спусна на север към вътрешния двор, а другата пое на юг. Шрек и неговите подчинени се опитваха да я следват, подгъвайки крака от смайване. Глутницата на Тайратект вече беше разделена от плътната каменна маса на централната кула. Внезапно нейните мисли, предавани по радиото, се превърнаха в неясно жужене.

— Не мога да разсъждавам — изфъфли тя към Амди.

— Дръпни каишките с уста. Направи така, че мислите ти да се усилят.

Тайратект го послуша и жуженето се изгуби. Тя възвърна самообладанието си и дръзко заобиколи звездния кораб. Една част от нея вече стигаше недовършения строеж. Занаятчиите спряха работа и загледаха изумено след нея. Един-единствен член от глутница беше знак за непоправимо нещастие или пък показваше, че глутницата е изпаднала в амок. В подобни случаи останалите залавяха самотника, но сега частта от глутница беше облечена в господарска златотъкана наметка. Освен това зад нея тичаха Шрек и неговата охрана, които крещяха на всички да се отдръпнат от пътя й.

Тайратект обърна глава към Стийл и в гласа й прозвуча нескрита радост.

— Аз летя!

Тя препусна покрай скупчените в пълно изумление работници и се устреми към крепостната стена. Намираше се едновременно навсякъде , разпростирайки се все повече и повече. Триумфът на тези няколко секунди щяха завинаги да бележат нейната душа. За тях поколенията щяха да разказват легенди дори след хиляда години.

Стийл приклекна безсилно. Даде си сметка, че вече не владее положението. Шрек и подчинените му вече бяха чак от другата страна на централната кула. Единствената информация за онова, което става оттатък, идваше от самата Тайратект. Можеха да съдят за случващото се и по ужасените викове на свидетелите.

Амди заподскача нетърпеливо около Тайратект.

— Кажи ми къде се намираш! Къде си сега?

— Намирам се почти до външната крепостна стена!

— Не отивай по-далеч — хрисимо рече Стийл.

Тайратект обаче почти не чу неговите думи. Тя се опиваше от миговете слава, които съдбата й предопредели да изживее. Започна да се катери по стълбата от вътрешната страна на стената. Стражите наоколо търтиха да бягат, а някои от тях като обезумели направо взеха да се хвърлят долу в двора. Шрек продължаваше неотклонно да я следва, надавайки викове, за да й разчисти път.

Двете части, една след друга, се озоваха до парапета на крепостната стена.