Върнър Виндж - Огън от дълбините

Тайратект разтърси глави, опитвайки се да се съвземе от свръхестествените усещания.

— Дайте ми малко време — каза тя и гласът й прозвуча почти спокойно. Огледа се наоколо. Бавно. Ако се концентрираше и не правеше резки движения, би могла да мисли. Тя внезапно усети наметките с цялата им тежест — те плътно притискаха всичките й уши. Явно предназначението им е да я оглушат, да я изолират. Мислите й вече не бяха по-объркани, отколкото след някой от редовните кошмари нощем.

Тя бавно се изправи на крака и се поразходи в свободното пространство между Амди и Стийл.

— Чувате ли ме? — попита неуверено.

— Да — отвърна Стийл и нервно отскочи от нея.

Точно така. Наметките изолираха шума също като най-стабилната тапицерия. Всеки звук в честотите на мисленето щеше да бъде напълно погълнат. Но вътрешния говор на глутницата на самнорск се състоеше от нискочестотни звуци — те трудно биха могли да бъдат заглушени. Тя замръзна на място, задържайки дъха си. Можеше да чуе пеенето на птиците и как някъде в задния двор режеха дърва. А и Стийл беше едва на деветдесетина сантиметра от нея. В друг случай шумът от мислите му би я подлудил. Тя се напрегна да ги дочуе… В главата й звучаха само нейните собствени мисли и непрестанното жужене, което сякаш идваше от всички посоки.

— Значи ние се надяваме, че това нещо ще ни помогне да контролираме битката — учудено рече тя. После всичките й части се обърнаха и тръгнаха към Амди. Приближи се на шест метра, после между тях останаха само три. И въпреки това не дочуваше нито звук от неговите мисли. Очите на Амди се разширяваха все повече и повече. Кутретата обаче не помръднаха от мястото си — в един момент дори й се стори, че всичките осем части се наклониха още повече към нея.

— Ти си знаел за това отпреди, нали? — обърна се към него Тайратект.

— Надявах се, че ще е точно така! О, как се надявах! — Той пристъпи още по-близо. Помежду им останаха само сто и петдесет сантиметра. Миг по-късно осморката вече наблюдаваше нейните пет части само от една педя разстояние. Той протегна нослета и отърка муцуни о Тайратект. Шумът от мислите му долиташе приглушено през покривалата, все едно кутретата се намираха поне на петнайсет метра разстояние. Няколко мига се гледаха един друг, вцепенени от почуда. Муцуните им се опираха, а въпреки това те продължаваха да разсъждават съвсем нормално. Амди нададе тържествуващ вик и се втурна сред частите на Тайратект, препускайки назад-напред между краката й.

— Виждаш ли, Джефри! То работи, то работи! — закрещя на самнорск той.

Тайратект потрепна при внезапното нарушаване на нейната цялост и почти изгуби контрол върху мислите си. Това, което беше станало току-що… Откакто свят светува такова нещо не беше се случвало. Какво ли би станало, ако мислещи нормално глутници започнат да работят рамо до рамо! Умът й дори не можеше да обхване всички възможности, които се разкриваха пред тях.

Стийл се престраши да приближи още малко и получи няколко бързи прегръдки от Джефри Олсъндот. Лордът се постара да се присъедини, доколкото може, към бурната радост, но все още не осъзнаваше напълно какво точно се е случило. Разумът му не беше способен да обеме бъдещите перспективи.

— Прекрасен резултат като за първи опит — пророни той. — Но въпреки всичко използването му изглежда доста болезнено. — Две от неговите части се взираха втренчено в Тайратект. — Затова трябва да свалим тези устройства и да ти позволим да си поемеш дъх.

— Не! — извикаха почти в един глас Амди и Тайратект. Тя се усмихна на Стийл. — Та ние дори не сме го изпробвали, както трябва, нали така? Неговото най-важно предназначение всъщност е за връзка от голямо разстояние. — „Или поне си мислехме, че това е главната ни задача.“ Сега обаче се оказа, че това устройство може да доведе до революционни промени, дори да работеше само на нормалните говорни честоти.

— А, така ли? — усмихна се криво Стийл към Амди, но в същото време правеше свирепи физиономии към Тайратект с муцуните, които кутретата не можеха да видят. Джефри продължаваше да стиска два от вратовете му. — Е, щом е така — продължете, но по-предпазливо. Никой не би могъл да знае какво ще се случи, ако надхвърлите прекалено нормалния обхват.

Тайратект освободи две от частите си от възторжения Амди и те отстъпиха няколко крачки встрани. Мисленето й продължаваше да е съвсем ясно като досега, но въпреки това чувството беше много объркващо. Тя постепенно започна да чува собствените си мисли. Почти без усилие поддържаше равновесието между отделните си части. Внимателно се раздели на две и отдалечи двете групи с още девет метра. Това беше максималното разстояние за частите на една глутница, без нейната личност да се разпадне. Но в нормални условия вече се чувстваха затруднения в мисленето.