Върнър Виндж - Огън от дълбините

Свети Риндел и хората му боязливо се размърдаха по местата си. Най-високият от посетителите запя, като в същото време продължаваше леко да вее с крила. След миг Равна осъзна, че говори съвсем правилен трисквелайн с помощта на предната част на главата си, както явно говореше и на родния си език.

— Привет, Свети Риндел! Корабите ни вече чакат на доковете за поправка. Платихме си честно и почтено, при това много бързаме. Затова трябва незабавно да започнеш работа!

Преводачът от трисквелайн, който стоеше близо до Свети Риндел, побърза да предаде казаното на своя водач.

Равна застана плътно зад Фам пред монитора, който показваше срещата.

— Излиза, че работилниците на нашия приятел май наистина са претоварени от работа.

— А-ха…

Свети Риндел се понамести нервно на мястото си върху клона. Малките му ръчички нервно пощипваха зелени иглички от дървото, докато отговаряше.

— Уважаеми клиенти, ние предложихте цена за нашите услуги, която не беше одобрена единодушно. Сроковете, в които настоявате да приключим, са неизпълними за нас.

Меката мъхната пеперуда издаде писклив звук, който можеше да мине за радостно бебешко гукане. Смисълът на думите обаче беше съвсем различен:

— Времената се промениха, създания от Риндел! Вие трябва да разберете едно — няма да допуснем осуетяване на нашите планове. Ти, водачо, знаеш, че флотата ни е тръгнала на свещен поход! Всеки пропилян час е в твоя вреда. Помисли само за силата, срещу която ще трябва да се изправиш, ако се разбере, че си ни отказал съдействие! Ще пострадаш, дори ако възникне и най-малкото подозрение , че не желаеш да работиш за нас!

Във въздуха проблеснаха сини и жълти дъги и пеперудата обърна гръб на присъстващите. Нейните тъмни очи с кротък поглед се приковаха в ездачите.

— И тия ли посадени в гърнета растения са твои клиенти? Откажи им обслужване! Докато не си тръгнем, за теб не съществуват други клиенти!

Равна си пое дълбоко въздух. Не личеше трите крилати създания да са въоръжени, но тя изведнъж се разтревожи за безопасността на своите приятели.

— Какво ли знаеш ти — обади се Фам. — Ако това са пеперуди, то те имат железен юмрук.

На ездачите им трябваше по-малко от половин час, за да се върнат обратно на кораба. Но на Фам Нувен се стори, че е минало много повече, макар да се опитваше да не го показва пред Равна. Явно и двамата прикриваха истинските си чувства един от друг — той беше наясно, че тя все още го смята за лесно раним и психически неустойчив след случилото се на Рилай.

Камерите на ездачите обаче не показаха повече някоя от пеперудите убийци. Най-сетне външният капак на кораба изскърца и Синя раковина и Зелено стебло отново се появиха в кабината.

— Досега бях убеден, че тия кокалени крака само си придават важност и се правят на много заети — започна от вратата Синя раковина. По всичко личеше, че и той като Фам няма търпение да обсъди до най-малката подробност случилото се по време на срещата.

— И аз си мислех същото. Честно да си призная, още подозирам, че тия пеперуди са част от инсценировката. Всичко изглеждаше твърде мелодраматично.

Синя раковина раздвижи клонки и Фам се досети, че това за ездача трябва да е потръпване от ужас.

— Не бих се обзаложил за това, сър Фам. Това бяха апраханти. Само като ги погледнеш и те обзема ужас — не мислите ли така? Те се срещат много рядко в днешно време, но сред звездните търговци се носят най-различни истории за тях. Макар че поведението им беше доста пресилено дори за едни апраханти… Тяхната Хегемония е в упадък от няколко века насам. — Той изшумоля нещо по посока на командното табло и върху екраните се появиха най-близките ремонтни кейове. Синя раковина продължи да пърха с листа, но този път към Зелено стебло. — Тези кораби тук са от един и същи тип. Дизайнът им е от Върха на Отвъдното, също като нашия, но много по-… военен.

Зелено стебло се приближи още повече към екрана.

— Тук има поне двайсетина от тях. Чудя се как така всички изведнъж са се повредили и защо толкова спешно се нуждаят от поправка.

Военни?! Фам започна изпитателно да оглежда корабите пред себе си. Вече се беше научил да различава основните отлики между съдовете от Отвъдното. Тези очевидно имаха възможност да поемат много голям товар. Пък и сензорните им устройства бяха много по-съвършени от тези на обикновените кораби. Хм.

— Излиза, че тия пеперуди са доста несговорчиви типове, така ли? Как ви се стори, Свети Риндел и компания — много ли се стреснаха?