Върнър Виндж - Огън от дълбините

Постепенно наоколо взеха да се появяват насаждения, които много приличаха на лози. Стеблата на някои от тях пълзяха по стените на купола над тях; други обграждаха пътеката в продължение на стотици метри. Градинари с кокалени крака се виждаха навсякъде из засадените площи, но въпреки това по нищо не личеше насажденията да са част от развито селско стопанство. Всички те явно служеха само за украса.

Върху планетата, която се появи иззад прозорците, се забелязваха самотни кули. Те се извисяваха на хиляди километри над повърхността й и хвърляха дългите и тесни сенки, които бяха забелязали при пристигането си. Зелено стебло дочу далечните гласове на Равна и Фам, които я разпитваха за кулите. Те не можеха да разберат за какво биха служили странни и нестабилни конструкции като тези. Тя обаче остави отговорите за по-късно…

През живота си Зелено стебло беше видяла осем цивилизации, обитаващи пръстенови системи. Всички те представляваха резултат от катастрофи или войни и само единици бяха плод на целенасочена дейност. Според данните от библиотеката на „Единак II“ Мирна почивка е била нормална планетна система до преди десет милиона години. После между нейните обитатели избухнала вражда. Една от младите раси на Дъното имала намерение да колонизира цялата система и да унищожи отмиращите раси в Мирна почивка. Плановете им обаче се оказали твърде прибързани, защото отмиращите раси също могат да убиват. В резултат на всичко това системата била напълно разрушена. Възможно е младата и агресивна раса все пак да е оцеляла. Но дори и така да е, след десет милиона години младите убийци сигурно са се превърнали в една от най-старите и немощни раси в системата. За този период от тук вероятно бяха минали хиляди нови раси и всяка от тях беше допринесла за оформянето на пръстените и газовите облаци, останали след разгрома. Останките не биха могли да се нарекат развалини, но… бяха стари, много, много стари. Според данните от библиотеката в продължение на хиляди години нито една раса от Мирна почивка не беше преминала в Трансцендентното. Този факт говореше много повече от всички останали статистики и проучвания. Сегашните обитатели се намираха в зората на своето развитие и едва-едва преодоляваха изостаналостта си. Системата много приличаше на стар и красив залив — чистичък и подреден, който предпазва своите обитатели от океанските вълни, заплашващи да нарушат тяхното спокойствие. По всичко личеше, че кокалените крака бяха най-активните същества тук. Най-вероятно само те бяха заинтересовани да поддържат търговски отношения с външния свят.

Най-накрая колата, с която пътуваха, намали скоростта и започна да се спуска спираловидно във вътрешността на някаква кула.

— Проклятие, какво ли не бих дал да съм заедно с тях навън — махна с ръка Фам към картината, която предаваха камерите от двата скродера. Откакто ездачите напуснаха кораба, той не беше откъснал очи от мониторите. Непрекъснато въртеше широко ококорени очи ту към един, ту към друг екран и кръстосваше нервно между пода и тавана пред командния пулт. Равна никога не го беше виждала така погълнат и екзалтиран от нещо. Колкото и измамни да бяха спомените му, той явно си даваше ясна сметка какво се случва там отвън. И сигурно беше прав в преценката си.

Фам се спусна от тавана и се доближи плътно до единия от екраните. По всичко личеше, че предстоят сериозни разговори, докато се сключи сделката.

Ездачите бяха въведени в специално помещение, чиято ширина стигаше приблизително петдесет метра. Очевидно срещата щеше да се проведе точно в центъра. От всички страни ги заобикаляше гъста гора и новодошлите се носеха току над върховете на дърветата. Тук-там през клоните се мяркаше подът, покрит с килим от пъстри цветя.

Съществата от Свети Риндел се бяха разположили по най-високите дървета. Крепяха се върху дебелите клони с помощта на кокалените си крайници. Расите от този вид бяха нещо обичайно за Галактиката, но Равна за първи път ги виждаше на живо. Конструкцията на телата им не приличаше на нито едно същество в нейната родна земя и дори сега й беше трудно да опише ясно техния външен вид. Така, както се бяха вкопчили в дърветата, краката им приличаха на крайници на скелети, обхванали дебелите стволове. Нозете на водача, който твърдеше, че е самият Свети Риндел, бяха почти изцяло покрити от резба. Върху два от мониторите украсата им се появи в едър план. По всичко личеше, че Фам вече вярва в ползата от изкуството.