— Права си, че има разлика. Разполагаме с твърде малко стока, която бихме могли да предложим в замяна на поправката, а и нямаме установени отпреди търговски контакти. Ако не се доверим на опита си като търговци и не разчитаме на здравия си разум, нищо няма да получим.
Той провери изправността на всички сензори, пръснати по скродера, а после се обърна към хората от неговия екипаж:
— Искате ли да променя мястото на някои от камерите? Всички ли показват ясен образ?
Свети Риндел беше постъпил като истински джентълмен, предоставяйки им незабавно честоти за връзка помежду си. Или пък просто беше предпазлив с непознатите.
Гласът на Фам Нувен долетя в отговор.
— Не, всичко работи нормално. Вие чувате ли ме? — Те чуваха гласа му чрез микрофоните, монтирани в техните скродери. Честотите, на които говореха, бяха кодирани.
— Да.
Ездачите минаха през външния отвор на „Единак II“ и навлязоха в територията на Свети Риндел.
Сводовете над ездачите бяха прозрачни и пропускаха светлината отвън. Двамата вървяха покрай дълги редици с прозорци, които се смаляваха в далечината. Разглеждаха внимателно клиентите на Свети Риндел по доковете и пухкавата повърхност на пръстена зад тях. Слънцето беше потъмняло, но около него имаше ярка дъга — суперкороната. Без съмнение бяха енергийните сателити; пръстеновидните системи трудно могат да използват директната топлина на звездата в системата. Ездачите спряха внезапно, стъписани от появилото се насреща им море, което беше по-голямо от което и да е друго, видяно при предишните им пътешествия. Светлината, която пронизваше плитките крайбрежни води, може би беше от залеза. Блещукането на хилядите капчици вода, които бяха съвсем наблизо, им се видя като царско угощение след дълъг пост.
Голямото пространство, което се ширна пред тях, беше претъпкано. Съществата в него имаха добре изразени тела, макар Зелено стебло да не можа да различи от първи поглед принадлежността на нито едно от тях. Най-многобройни бяха онези с крака като бивници, които и управляваха Свети Риндел. Само след миг един от тях се отдели от стената близо до „Единак II“. Той избръмча на някакъв език, който се оказа трисквелайн.
— За търговия, ние вървим насам.
Кокалените му крака се заподмятаха пъргаво по пътеката и го отнесоха до една открита кола. Ездачите се настаниха зад него и тримата се издигнаха във въздуха под купола. Синя раковина помаха към Зелено стебло:
— Пак старата история, а! Каква полза има от краката изобщо?!
Това беше стара шега на ездачите, но винаги ги разсмиваше. Независимо дали краката бяха два или четири, дали започваха от врата или пък от хрилете — всички ставаха да се върви с тях само по твърда земя. А в космоса губеха първоначалното си предназначение.
Колата се движеше приблизително със сто метра в секунда като леко се полюшваше, щом минаваха от един пръстен в друг. Докато пътуваха Синя раковина се опитваше да поддържа разговор с техния водач. Това беше една от радостите в живота на ездача.
— Къде отиваме? Какви са тези същества наоколо? Какво търсят в Свети Риндел? — и все от този дух; почти по човешки необременяващо бъбрене. Там, където му изневеряваше паметта, той се обръщаше за справка към скродера си.
Онзи с кокалените крака говореше само развален трисквелайн и по всичко личеше, че не е разбрал смисъла на някои от въпросите.
— Ние отиваме при Господаря на търговците… помагачи са тези същества… на един голям чуждестранен клиент…
Затрудненото общуване с водача обаче изобщо не обезсърчи самоотвержения Синя раковина. За него беше важно да си зададе въпросите, независимо дали на всеки от тях му е отговорено. Повечето раси се интересуваха от неща, които бяха далечни и неразбираеми за вкусовете на Синя раковина и Зелено стебло. Несъмнено в Мирна почивка живееха милиарди същества, които представляваха неразрешима загадка за ездачите, хората или пък дирокимите. Но понякога и най-повърхностният и неангажиращ разговор можеше да даде отговор на два от най-важните въпроси: притежавате ли нещо, което би могло да е от полза за мен и как да ви убедя да се разделите с него . Въпросите на Синя раковина целяха да отвлекат вниманието на събеседника, така че той да разкрие истинската си същност, своите интереси и способности.
Синя раковина не беше сам в тази игра. Докато той бъбреше безспир, Зелено стебло се оглеждаше наоколо и се опитваше да запамети всяка подробност. Тя преглеждаше внимателно всички данни от скродера си и търсеше общите черти между този нов свят и местата, които вече бяха посетили. Зелено стебло се опитваше да открие отговор на въпросите от какво се нуждаят местните обитатели и какво би могло да привлече вниманието им. По всичко личеше, че в този толкова изостанал свят агравитационните съоръжения нямаше да представляват никакъв интерес. Пък и толкова ниско в Отвъдното повечето сложни системи от горните нива трудно можеха да функционират нормално. Работниците, които се виждаха през големите прозорци, носеха съчленени костюми за поддържане на изкуствена атмосфера. Енергийните скафандри, използвани на Върха, щяха да издържат при тези условия само няколко седмици.
Читать дальше