Върнър Виндж - Огън от дълбините

Разговорът вървеше трудно. Трисквелайн беше един от най-разпространените езици, но на тази дълбочина апаратурата за автоматичен превод не действаше добре. Освен това народът на Свети Риндел познаваше само повърхностно търговския сленг. Равна беше свикнала да получава винаги точен превод. Дори съобщенията по Мрежата, с които работеше най-често, винаги бяха ясни, макар при превода смисълът им често да бе доста подвеждащ.

Ездачите разговаряха вече цели двайсет минути, а бяха успели само да уточнят, че Свети Риндел може да поправи повредите в кораба. Тук имаше нещо повече от обичайната разсеяност на нейните приятели. Това забавяне обаче очевидно забавляваше Фам Нувен.

— Рав, тук всичко върви почти като сделките на Кюенг Хо — лице в лице с партньора, при това използват почти познат език!

— Изпратихме списък на повредите по кораба още преди часове. Защо им е нужно толкова много време, за да кажат едно просто „да“ или „не“?

— Защото се пазарят! — отвърна с широка усмивка Фам. — „Честният“ Свети Риндел — и той махна с ръка към местното същество, покрито с резба — иска да се убеди колко силно се нуждаем от неговите услуги. Господи, как ми се иска да бях там!

Сега дори Синя раковина и Зелено стебло се държаха някак странно. Езикът, на който говореха, постепенно започна да става накъсан и неясен и почти стигна примитивната реч на техния домакин. Разговорът им сякаш се въртеше около главната тема, но те все не успяваха да стигнат до същината. Докато работеше за „Вриними“ Равна успя да натрупа известен опит в търговията и сключването на сделки. Но чак пък да се пазари ?! Когато имаш установени цени и предварително начертана стратегия от хората на Грондър, не ти остава нищо друго освен да сключиш или да отхвърлиш предлаганата сделка. Онова, което ставаше между ездачите и Свети Риндел, бе най-странното нещо, което беше виждала някога.

— Нещата всъщност се развиват доста добре… Поне според мен. Нали видя, че когато пристигнахме, кокалените крака взеха проби от всички оферти на Синя раковина. Бас ловя, че вече знаят точно какво караме и какво можем да им предложим. Щом още се пазарят, значи наистина притежаваме нещо, което ги интересува.

— Така ли мислиш?

— Обзалагам се, че е точно така. Едва ли Свети Риндел си чеше езика толкова време само заради удоволствието от самия разговор.

— Проклятие, много е възможно обаче да не караме нищо, което да ни послужи за размяна. Това не е търговски курс и корабът ни изобщо не е зареден.

Синя раковина и Зелено стебло бяха разтоварили всички стоки, за които прецениха, че няма да са необходими при пътуването. Това включваше всички сензорни устройства и компютърна техника, предназначена за Дъното на Отвъдното. Сега обаче можеше да се окаже, че те са жизнено необходими за продължението на мисията. Защото се нуждаеха от поправка на двигателите на каквато и да е цена.

Фам се изкиска.

— Наистина притежаваме нещо, което Свети Риндел много силно желае. В противен случай не би си хабил приказките. Послушай само как се опитва да ни притисне до стената със „спешните поръчки на останалите си клиенти“! Тоя Свети Риндел има похватите на същински измамник от нашата раса!

Внезапно откъм микрофоните на ездачите се дочу мелодия, която много наподобяваше човешко пеене. Равна насочи камерите на Зелено стебло в посоката, откъдето идваше звука. Върху „пода“ на гората откъм далечната страна на помещението се бяха появили три непознати създания.

— Та те са прекрасни. Същински пеперуди! — възкликна Равна.

— А?!

— Искам да кажа, че много приличат на пеперуди. Нали ги знаеш — насекоми с големи пъстроцветни крила.

Новодошлите наистина приличаха на огромни пеперуди. Темата им бяха на хуманоиди с височина около метър и петдесет. Кафява мъхеста козина ги покриваше от глава до пети. Крилата им започваха от плешките на гърба. Разтворени, те достигаха почти два метра ширина. Окраската им беше в пастелно синьо и бледо жълто, а някои имаха по-сложни орнаменти от останалите. Нямаше съмнение, че са създадени изкуствено или пък са резултат от намеса в генната структура. С това телосложение шаха да бъдат смазани на която и да е планета с нормална гравитация. Но тук, където не съществуваше земно притегляне… Трите същества се задържаха при входа няколко секунди, а огромните им очи с кротък поглед внимателно изучаваха ездачите. После размахаха крила с премерена грациозност и се издигнаха до върховете на дърветата. Картината приличаше на кадър от детско рисувано филмче. Имаха симпатични кръгли като копчета нослета, а очите им бяха толкова мили и доверчиви, та всеки аниматор на детски филми би завидял на умението на техния създател. Гласовете им наподобяваха на детско пеене.