Върнър Виндж - Огън от дълбините

Подател: (Бележка от последния получател: Това съобщение беше получено от Снийрот Даун чрез разклоненията на Сяндра Кей. Връзката беше много слаба, най-вероятно излъчването се извършваше от борда на някой кораб.)

Тема: Молим за помощ

Разпространение чрез:

Дискусионна група „Бедствия и катастрофи“

Дата: 5.33 часа след катастрофата в Сяндра Кей

Съдържание на посланието:

По-рано днес релативистични ракети обстреляха нашите селения. Жертвите са не по-малко от двайсет и пет милиарда. Три милиарда сигурно са още живи и са или в открития космос, или пръснати в по-малките поселища.

Атаката все още продължава. Корабите на врага вече навлизат в нашата система. Забелязваме и светлинни бомби. Те избиват всичко живо.

Молим ви, помогнете.

— Не, не, не-е-е !

Равна се хвърли към Фам и ръцете й се вкопчиха в тялото му. Зарови лице в гърдите му. Той продължаваше да чува някакви възклицания на нечленоразделен самнорск. Цялото й тяло се тресеше неудържимо. Фам усети, че и неговите очи се навлажняват. Как всичко се обърка изведнъж! Досега тя беше силната, а той едва се крепеше на ръба на лудостта. Как ли би могъл да й помогне в този момент?

— Татко, майка, сестра ми — всички вече са мъртви. Мъртви! Мъртви!

Само преди миг и четиримата мислеха, че тази катастрофа е невъзможна. А ето сега Равна изгуби всичко, с което бе отраснала, и се озова сам-самичка насред Вселената. А аз отдавна преживях това. Тази мисъл проблесна в главата на Фам, но той с почуда установи, че не чувства нищо. После се прикрепи с крак към креслото и внимателно започна да полюлява Равна, опитвайки се да я утеши.

Отчаяното й хлипане постепенно утихна, макар той все още да усещаше как хълца, опряла лице до гърдите му. Тя продължаваше да се притиска към него, а върху ризата му вече се беше появило влажно петно. Фам вдигна очи към Синя раковина и Зелено стебло. Клонките им изглеждаха много странно — сякаш изведнъж бяха поразени от слана.

— Ще отведа Равна да си почине. Научете всички подробности около случилото се, аз се връщам след малко.

— Да, сър Фам.

И двамата ездачи оклюмаха още повече.

Мина час преди Фам отново да се върне край командното табло. Той завари двамата ездачи силно да шумят към приемателите на „Единак II“. По всички екрани мигаха някакви неразбираеми за Фам обозначения. Сред тях той разпозна елементи на писано слово и това му подсказа, че пред него са обичайните справки за състоянието на кораба, но съобразени с особеностите на възприятията при ездачите.

Синя раковина първи го забеляза. Той бързо се дотъркаля до него, а гласът от говорния му апарат прозвуча леко пискливо.

— Тя по-добре ли е вече?

Фам кимна леко.

— Сега спи. Вече е по-спокойна, но и корабът следи за състоянието й, в случай че съм пропуснал нещо. Тя понесе тежка загуба, но има достатъчно воля и смелост, за да я понесе твърдо. Равна е най-силната сред нас.

Зелено стебло зашумоля с листенца — тя се усмихваше.

— И аз често си мисля, че е точно така.

Синя раковина замря за известно време, после отново се включи в разговора:

— Хайде тогава на работа! — Той каза нещо на кораба и изображенията върху екраните се промениха до някакъв компромисен вариант, така че да бъдат видими и за човека, и за ездачите. — Докато те нямаше, успяхме да научим доста неща. Свети Риндел наистина има причини да се страхува. Корабите на апрахантите са само малка част от обединената флотилия на Унищожителите. Техните бойци са на път към Сяндра Кей, за да се включат в битката.

Всички са готови да убиват безмилостно и вече за човеците нямаше място, където да се скрият от преследвачите си.

— Значи сега е техен ред да унищожават наред всичко, което се изпречи по пътя им.

— Очевидно е така. По всичко личи, че Сяндра Кей няма да се даде без съпротива, а има и доста бегълци. Водачът на тукашната флота смята, че ще може да ги пресрещне и залови, стига корабите му да бъдат поправени навреме.

— Какво можем да очакваме от тях? Възможно ли е наистина тези двайсетина кораба да унищожат цялата Мирна почивка?

— Не, те разчитат на авторитета на голямата флотилия, към която принадлежат. А сега и унищожението на Сяндра Кей работи в тяхна полза. Ето защо Свети Риндел е принуден да се държи много мило и сговорчиво. Онова, което им трябва, са резервни части и спешен ремонт, а същото е нужно и на самите нас. Ето защо наистина сме техни конкуренти в надпреварата кой да бъде обслужен първи. — Клонките на Синя раковина зашляпаха оживено една в друга. С това ездачът искаше да каже: „Ще им дадем да се разберат!“. Със същия ентусиазъм той обикновено разказваше за някоя много успешна сделка от продължителната си търговска практика. — Оказа се обаче, че ние притежаваме нещо, което Свети Риндел много, ама страшно много иска да има. Нещо, което би го накарало да рискува и да престъпи заповедта на апрахантите.