Върнър Виндж - Огън от дълбините

— А-ха.

Нямаше никакъв смисъл да спори с тях точно в този момент. Дори Фам усещаше, че обстоятелствата сега бяха много по-различни от предишните сделки. Над Риндел, пък и над всички в Мирна почивка, беше надвиснала опасността от Унищожителите, а откъм Сяндра Кей идваха все по-ужасяващи новини. В такъв случай имаше опасност домакините им да изгубят целия си кураж, щом получат огнените решетки. Време беше да вземе някои предпазни мерки.

И Фам се понесе към работилницата на кораба.

Равна се появи отново при командния пулт, тъкмо когато Синя раковина и Зелено стебло приготвяха огнените решетки, необходими за размяната. Тя се придвижваше колебливо, отблъсквайки се непохватно от едно място до друго. Под очите й имаше тъмни кръгове. Равна отвърна неуверено на прегръдката на Фам, но все пак не го пусна веднага.

— Искам да ви помогна. Какво трябва да направя?

Ездачите оставиха решетките и се дотъркаляха при нея.

Синя раковина внимателно протегна клонче към ръката й.

— Засега за вас няма никаква задача, лейди Равна. Всичко вече е готово. Ще се върнем след по-малко от час и най-после ще можем да се махнем от това място.

Все пак я оставиха отново да им нагласи камерите и да провери добре ли е опакована стоката. Фам се примъкна близо до нея, когато тя започна да изпробва колко здраво са вързани решетките. Усуканите въглеродни блокчета изглеждаха още по-странно заедно. Плътно подредени, те пасваха съвършено едно към друго. Широкият близо метър пакет приличаше на триизмерен трион, направен от въглен. Заедно с празния сак от резервни части, в който ги бяха сложили, те не тежаха повече от половин килограм. Хм, хм. В такъв случай излизаше, че тия залъгалки наистина горят като адски огньове. Фам се зарече, че щом се озоват на безопасно разстояние в космоса, ще изпробва как действат стотината парчета, които оставаха на борда.

Ездачите отново напуснаха кораба, а на Фам и Равна не оставаше друго, освен да следят събитията чрез техните камери.

Резервното пристанище всъщност не се намираше на територия, населявана от расата на кокалените крака. Вътрешността на купола, в който се озоваха сега ездачите, беше много по-различна от онази, която видяха при първото им излизане. Този път нямаше никаква гледка към откритото пространство извън купола. Тесният проход, по който се движеха, криволичеше между неравни стени, покрити с тъмни дупки. Навсякъде из въздуха се носеха насекоми и често закриваха обективите на камерите. Всичко наоколо изглеждаше на Фам твърде опасно и несигурно. По нищо не личеше коя е основната раса, която живее тук. Освен ако това не бяха белезникавите червеи, които подаваха безформените си глави от околните дупки. От микрофоните върху пулта долетя гласът на Синя раковина, който обясняваше, че те вероятно са най-древните обитатели на Мирна почивка. След изминалите милиони години и стотиците трансцендентни емигранти, останките от древната раса сигурно все още притежаваха разум, но въпреки това бяха най-странното нещо от чудесата, възникнали някога в Изостаналата зона. Те все повече се затваряха сред своите себеподобни, изключително предпазливо контактуваха с външния свят и бяха потънали в грижи, които оставаха неразбираеми за напредналите светове. Именно тези създания най-много копнееха да притежават огнените решетки.

Фам се стараеше да не изпуска нищо от поглед. Ездачите трябваше да изминат близо четири километра от пристанището до мястото, където стоката им щеше да бъде „окачествена“. Докато приятелите му се придвижваха, Фам забеляза два външни изхода и не установи нищо заплашително или със съмнителен характер. Но откъде ли би могъл да знае кое е „заплашително“ тук, помисли си унило той. Оставаше му да разчита единствено на данните от корабните системи. По външната окръжност на пръстена се движеше само един голям сферичен сателит. Всичко в ултрасветлинния трафик изглеждаше спокойно, а и в новините от локалната мрежа нямаше нищо тревожно.

Фам отново прегледа получените данни. Равна се беше съсредоточила върху гледката отвън. Двамата можеха спокойно да наблюдават как върви ремонтът, макар това да не бе кой знае колко любопитно зрелище. Около повредените двигатели светеше бледозеленикаво сияние. Беше малко по-ярко от нормалното блестене на корабния корпус, което обикновено се наблюдава в планетарната орбита.

— Наистина ли го ремонтират?

— Доколкото можем да съдим по постъпващите данни — да.