Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Получих автоматично запитване: „Защо изпращате трети парламентьор?“

— Не му обръщай внимание.

— Фам, бъди много внимателен. Тия древни и изостанали създания от Средното ниво винаги пазят най-неприятните си черти за накрая. Иначе нямаше да са още на това ниво.

— Обещавам да бъда примерен гражданин.

„Поне докато се отнасят добре с мен.“ Той вече бе на половината път до вратата към покритото пространство, където се водеха преговорите. Върху миниатюрния екран на шлема си успя да отвори малък прозорец, в който се виждаше изображението от камерата на Синя раковина. Възможността да поддържат непрекъсната връзка помежду си беше още един от подаръците на локалната мрежа. Много странно, че Риндел все още им осигурява тази услуга. Явно Синя раковина продължаваше да се пазари. Бе напълно възможно дори да не съществува никакъв заговор… Или поне Свети Риндел не участваше в него.

— Фам, загубих връзка с камерата на Зелено стебло, точно когато тя влезе в нещо като тунел. Но поне все още получавам сигнал за нейното местоположение.

Вратата на покритото с купол пространство се отвори пред него и Фам на свой ред попадна в пренаселения пазар. Той чуваше неговата оживена врява дори през бронята на костюма си. Започна да си пробива път напред, като се опитваше да избягва най-гъстата тълпа и следваше неотклонно въжетата, които разделяха пространството в различни посоки. Навалицата не го затрудни — всички му правеха път, някои дори отскачаха панически при вида му. Фам не можа да разбере дали причината за това са острите шипове по неговия костюм или пък струята хлор, която „изпускаше“. Май тая последна приумица идваше малко в повече. Въпреки това много добре служеше на неговата главна цел — по нищо да не прилича на човешко същество. Той още повече намали скоростта си, стараейки се да не засегне неволно някой по пътя. Внезапно по скафандъра му проблесна нещо, което ужасно неприятно напомняше червената точка от прицелване с лазерно оръжие. Той рязко се сниши зад сферичния аквариум. В същото време долетя и гласът на Равна:

— Местните се възмущават от костюма ти. А, ето и превода на съобщението им: „Облеклото ви е знак за агресивно поведение!“

А-ха, това е заради хлора. Дали пък не бяха надушили и оръжието му?

— Кажи ми какво виждаш. Има ли следи от пеперуди наоколо?

— Не. Трафикът на корабите не се е променил през последните пет часа. Няма никакво придвижване на апраханти, нито пък са променили позивните си кодове.

Последва дълга пауза. Чрез връзката с Равна той можеше да чуе как в кабината отеква пазарлъкът, който Синя раковина продължаваше да води с купувачите. Не можеше да различи думите, но по тона се досещаше, че приятелят му е развълнуван. Фам се залута наоколо, опитвайки се да установи директна връзка със Синя раковина. После отново чу Равна да го вика:

— Ей! Синя раковина казва, че Риндел е приел пратката и в момента я товари. А ремонтът на „Единак II“ току-що приключи напълно!

Значи всичко вече е готово за тръгване. Единственият проблем беше, че трима от екипажа още бяха извън кораба, а от единия нямаше и следа.

Фам се издигна над сферичния аквариум и най-сетне видя с очите си Синя раковина. Той внимателно отне от газта на джетовете, прикрепени към скафандъра и се спусна до ездача. Не може да се каже, че го приеха радушно. Онзи с резбата до този момент говореше непрестанно, потропвайки нервно с кокалчета по стената, докато преводачът предаваше думите му. Сега обаче съществото скочи на кокилите си, превърнати в произведение на изкуството, а ръчичките му се оплетоха една в друга. Останалите го последваха. Те побързаха да яхнат стената, колкото се може по-далеч от Фам и Синя раковина.

— Ние вече нямаме работа с вас. Освен това не знаем къде е отишъл вашият приятел — задъхано изрече преводачът им.

При тези думи клонките на Синя раковина се протегнаха нерешително.

— Но ние се нуждаем само от малко упътване. Кой… — думите му обаче увиснаха недовършени. От Свети Риндел и веселата му компания не бе останала и следа. Тогава клончетата на ездача смениха посоката и цялото му внимание се насочи към Фам Нувен. — Сър Фам, вече се съмнявам във вашата компетентност на търговец. Свети Риндел може би щеше да ни помогне.

— Може би. — Фам проследи с поглед как кокалените крака се изгубват сред множеството, теглейки пакета след себе си като голям черен балон. Е, възможно е все пак Свети Риндел наистина да се окаже почтен търговец.