Върнър Виндж - Огън от дълбините

Последва оглушителен гръм и блъвна огнена струя. Ударната вълна го блъсна в гърдите, макар да беше на пет метра от взрива. Успя бегло да мерне как Синя раковина се преобръща с клонките надолу от другата страна на мината. Остро парче метал профуча покрай него, без да го засегне. След взрива не последва нова атака. Някои от възвишенията наоколо обаче бяха разрушени. Фам се възползва от суматохата, издигна се рязко нагоре и се промъкна покрай „хълма“ към плътната сянка в равнината (дали пък не беше алея?), откъдето можеше да наблюдава незабелязано ездачите. Нападателите се изтърколиха към хълма, шумолейки радостно един към друг. Заинтригуван, Фам забави ответния удар. След малко Синя раковина се издигна във въздуха на стотина метра по-надолу.

— Фам — извика жаловито той. — Фам!

Нападателите не обърнаха внимание на воплите му. Трима от тях изчезнаха зад възвишението. Фам ги видя през визьорите как се спират съсредоточено на място с наострени нагоре клони — разбраха, че им се е измъкнал. После петимата се пръснаха в различни посоки, претърсвайки околността сантиметър по сантиметър. Омайният гласец на Зелено стебло вече не се опитваше да ги подмами.

Иззад хълма се чу силен гръм и проблесна огнена струя. Явно някой нервак беше натиснал прибързано спусъка.

Синя раковина се носеше като удобна мишена във въздуха над тях. Все още беше невредим. Пелтечеше на някаква смесица между трисквелайн и езика на ездачите. Единственото, което Фам разбра от несвързаното му плещене бе, че неговият приятел е изплашен до смърт.

— Защо стреляте? Какво сме ви направили? Зелено стебло, помогни ни, моля те!

Параноикът във Фам Нувен обаче не можеше да бъде измамен. „Не искам да ме гледаш толкова високо отгоре!“ Той насочи лъчевия пистолет към ездача, после фокусира целта и стреля. Струята не беше във видимия спектър, но поразяващата й сила се измерваше в гигаджаули. Там, където удари, пламна плазма. Беше пропуснал Синя раковина само с няколко метра. Доста високо над ездача снопът лъчи порази прозрачния купол. Експлозията беше наистина грандиозна, а взривът разпръсна наоколо дъжд от огнени парчета.

Фам продължи да се движи, дори когато куполът над тях пламна. Забеляза, че Синя раковина се обърна, възвърна контрола над скродера си и взе да се лута, търсейки укритие. Местата, засегнати от лъча на Фам, блестяха с ярка светлина, преливаща от синьо през оранжево и червено. Беше толкова ослепителна, че поглъщаше мекото сияние на луната.

Изстрелът на Фам обаче произведе и обратен ефект — сякаш беше посочил с пръст точно къде се крие. В следващите петнайсет секунди четирима от нападателите обстрелваха непрекъснато прикритието му. Последва тишина, нарушавана единствено от леко шумолене. Петимата май си въобразиха, че ще го надвият много лесно в тая игра на криеница. Все още не си даваха сметка, че той е въоръжен не по-зле от тях. Фам се ухили като фокусира техните очертания във визьорите на шлема си. Виждаше всеки от своите противници, а гледаше да не изпуска от очи и Синя раковина.

Ако бяха само тези четиримата — или може би петима — щеше лесно да се справи с тях. Но той добре осъзнаваше, че скоро ще дойде подкрепление или пък ще възникнат някакви други затруднения. Простреляното място в купола вече не гореше, но там продължаваше да зее дупка с диаметър половин метър. Фам дочу свистенето на вятъра през нея. Този звук го накара да потръпне нервно, въпреки че бе защитен от костюма си. Сигурно щеше да мине време преди изтичането на атмосферата да засегне ездачите, но това си беше авария и скоро ситуацията можеше да стане критична. И неизбежно щеше да привлече вниманието на местните. Той се взря в дупката. Долу все още се чувстваше само лек повей, но само на няколко метра под пробива се извиваше миниатюрно торнадо. То завихряше пепел и откъснати парчета скала и почва и блъскаше във всички страни.

Отвъд прозрачния купол откритото пространство зееше като мрачна бездна. Там, където отломките излизаха извън сянката на купола и попадаха под слънчевите лъчи, те се превръщаха в ярка опашка. В главата на Фам започна да се оформя неясна мисъл.

А-ха. Петимата ездачи почти го бяха обкръжили. Един от тях внезапно изскочи на открито и стреля. Фам отвърна на изстрела и онзи експлодира в облак от нажежена пара и части от овъглено стебло. Скродерът му обаче остана непокътнат и продължи да се носи между хълмовете, обстрелван панически от останалите нападатели. Фам се възползва от тяхното объркване и промени позицията си. Постара се да се отдалечи, колкото се може повече от враговете си.