Върнър Виндж - Огън от дълбините

Следващите няколко минути тишината не бе нарушавана от изстрели и взривове. Фам отново вдигна очи към ярката опашка от куполните отломъци. Там имаше още нещо… Ами да! Подкрепление рано или късно щеше да дойде, но защо да не е за него! Той продължи да наблюдава като в същото време превключи говорителя си така, че да се чува, докъдето стига обхватът на оръжието му. Почти беше започнал да говори, но после размисли. По-добре намали силата при този удар. Той отново се прицели, започна да стреля без прекъсване и после каза:

— Равна, отваряй си очите на четири… Имам нужда от помощ — после описа набързо безумията, които му се бяха случили през последните десет минути.

Този път силата на лъча беше редуцирана до по-малко от десет джаула на секунда, така че да не подпали отново всичко наоколо. Но съдейки по изригванията зад отсрещния хълм, ефектът от стрелбата сигурно се забелязваше на доста голямо разстояние извън купола. Интересуваше го само заревото да се вижда от „Единак II“, който още беше от другата страна на поселището.

Ездачите отново затваряха кръга около него. Проклятие. Не би могъл да изпрати точно това съобщение по автоматичен начин. „Предавателят“ му трябваше за по-важни неща.

Фам започна да се стрелка от прикритие към прикритие, заобикаляйки ездача, който бе най-отдалечен от останалите. Сега беше сам срещу трима, а може би и четирима. Имаше предимство в огневата мощ и с информацията, с която разполагаше, но само една погрешна крачка щеше да му струва живота. Той се насочи към следващата си цел. Бавно и внимателно…

Светлинен лъч обгори ръката му и нажежи до бяло повърхността на скафандъра. Когато се отдръпна рязко назад, от ръкава му се разлетяха ярки капки втечнен метал. Фам се понесе между възвишенията, обстрелвайки ездача отдолу. Наоколо му започнаха да се кръстосват светкавици, но малко след това той отново се озова зад прикритие. Бяха много бързи , сякаш оръжието им се прицелваше автоматично. А може би наистина е така. Скродерите!

Едва по-късно болката го прониза. Фам се присви, едва успявайки да си поеме въздух. Сигурно овъгляването беше стигнало чак до костта. От очите му рукнаха сълзи, започна да му се гади и той почти загуби съзнание. Навярно се бе съвзел само след минута-две — в противен случай никога нямаше да се събуди. Нападателите се бяха приближили. От онзи, по когото стреля, беше останал само димящ кратер и пръснати останки от скродера. Системите в скафандъра се заеха да се справят с поразената част. После Фам почувства студа на местната упойка и болката постепенно изчезна. Той се прикри зад хълма, стараейки се да е незабележим едновременно и за тримата си нападатели, но те оставаха в обсега на визьорите му. На всеки няколко секунди избухваха ярки пламъци или някоя точка от хълма започваше да искри нажежена. Това беше безсмислено хабене на муниции, защото не можеха да го засегнат. Но въпреки това скафандърът му постепенно започна да губи мощ. Скоро щеше да остане без най-голямото си предимство пред врага.

Къде беше изчезнал Синя раковина? Фам започна да превключва изображението от малкото останали действащи визьори, после се опита и сам да се огледа. Проклетникът още висеше във въздуха високо над мястото на битката, незасегнат ни най-малко от своите приятели ездачи. При това им докладваше за всяко движение на Фам. Фам тромаво се преобърна, стараейки се да се прицели, колкото се може по-точно в малката фигурка горе. За миг се поколеба. „Проявяваш малодушие, Нувен.“ Внезапно Синя раковина започна да се спуска устремно надолу, а покривалото на скродера му плющеше зад него. По всичко личеше, че двигателите му са включени на максимална скорост. В общия шум от бълбукането и съскането на разтопен метал и гръмотевиците от непрекъснатата стрелба, спускането му изглеждаше напълно безшумно. Носеше се право към най-близкия от нападателите на Фам. Когато стигна на трийсетина метра от повърхността, ездачът пусна нещо голямо и ъгловато. После прекрати падането си и се изгуби от поглед. Беше изчезнал някъде зад околните хълмове. В същия миг някъде наблизо се разнесе оглушителен трясък. Фам активира максимално визьорите си, за да види какво става оттатък хълма, зад който се криеше. Пред очите му се мяркаха части от разкъсан скродер, смачкани клонки и прекършено стебло. После нещо го заслепи и визьорът угасна окончателно.

Останаха само двама нападатели. Единият беше Зелено стебло.