Върнър Виндж - Огън от дълбините

Май вече му ставаше навик да идва на себе си, затворен в медицинска камера и привързан към безброй животоподдържащи системи. Почти свикна с тясното като аквариум помещение, зеленикавите стени, тръбите и жиците. Но този път беше по-различно и му трябваше известно време преди да разбере къде се намира. Над него бяха надвиснали върби, които леко се поклащаха на вятъра. Стори му се, че лежи върху най-мекия мъх насред тясна горска поляна близо до малко езерце. Лятна омара висеше над повърхността на водата. Всичко би било прекрасно, ако листата над него не бяха от кожа , а Фам никога не бе виждал зелен цвят като техния. Беше попаднал в нечий чужд свят. Той посегна към най-близката вейка, но ръката му срещна някаква твърда преграда, точно на половин метър над него. Сводеста стена. Въпреки примамливите картини, това си беше същата медицинска камера, която познаваше отпреди.

Нещо прищрака зад главата му, магията изчезна и отнесе със себе си топлия летен полъх. Някой — Равна — висеше във въздуха над неговата тръба.

— Здравей, Фам.

Тя промуши ръка под купола и стисна пръстите му. Целуна го боязливо. Видът й беше като на преследвано животно. Личеше, че е плакала много.

— Здравей — отвърна той. Спомените му започнаха безразборно да се връщат. Опита се да се надигне от леглото и установи още една прилика между тази медицинска апаратура и онези в Кюенг Хо — беше здраво омотан в множеството тръбички и жици.

Равна леко се засмя.

— Това са системите. Изключени са вече.

След малко Фам се освободи от хватката им.

— Още не мога да си движа ръката.

— Това е от превръзката. Ще мине време, докато лявата ти ръка порасне отново, Фам. Тя беше почти овъглена.

— О! — Той сведе поглед към белия пашкул, който плътно притискаше ръката му към тялото. Припомни си стрелбата и осъзна, че част от кошмарите му са били ужасяваща действителност. — Колко време бях в безсъзнание?

В гласа му се прокрадна безпокойство.

— Близо трийсет часа. Вече сме на повече от шейсет светлинни години от Мирна почивка. Другото е наред, освен дето всичко живо из Вселената ни преследва.

Кошмарът. Здравата му ръка плътно обгърна Равна.

— Къде са ездачите?

„Моли се само да не са на борда.“

— Онова, което остана от Зелено стебло, е в другата камера. Синя раковина е…

„Защо са ме оставили жив?!“ Очите на Фам зашариха из помещението. На двайсетина метра около него не се забелязваше никакво оръжие, с което да се защити. Хм, имаше нещо по-важно от оръжията — първи да се добере до командния пулт на „Единак II“… Стига да не беше вече твърде късно. Той се отблъсна от болничната койка и се понесе из стаята. Равна го последва.

— По-внимателно, Фам. Току-що ти изключих системите.

— Те какво ти казаха за стрелбата?

— Горката Зелено стебло не беше в състояние да ми каже, каквото и да било. Синя раковина обаче ми обясни какво си направил. Зелено стебло е била отвлечена от някакви зли и коварни ездачи, които са я принудили да ви подмами в капан.

— Хммм, хммм.

Фам се насили да не дава воля на истинските си чувства. Може би имаха още някакъв шанс; сигурно Синя раковина още не беше обсебен от злото. Той продължи да напредва с помощта на единствената си ръка през коридора в кораба. След минута вече беше на командния пулт, а Равна го следваше плътно по петите.

— Фам, какво става? Наистина имаме много задачи за решаване, но…

„И представа нямаш колко си права.“ Той се спусна към пулта и се придърпа в креслото пред него.

— „Единак II“, разпознаваш ли още моя глас?

Равна се намеси:

— Фам, за какво е…

— Да, сър.

— … всичко това?!

— А правомощията ми да ръководя? — продължи той. Това право му беше прехвърлено, докато двамата ездачи бяха на преговори извън кораба. Дали още беше в сила?

— Потвърдени са.

Ездачите са имали на разположение трийсет часа, за да го обезвредят. Всичко стана някак много лесно, твърде лесно.

— Отнеми правото на ездачите да управляват кораба! Изолирай ги!

— Тъй вярно, сър — разнесе се отсечен отговор. Лъжец! Но какво ли друго можеше да стори? Пое си дълбоко въздух, за да потисне надигащата се паника. Внезапно почувства ледени тръпки. Той идваше от Кюенг Хо… А освен това беше божия останка.

Двамата ездачи се намираха в една и съща кабина. Зелено стебло лежеше в камера, подобна на неговата. Фам превключи единия от екраните да показва изображение от тяхното помещение. Синя раковина стоеше неподвижно край медицинската камера. Изглеждаше повехнал и спаружен, също като при получаването на страшните вести от Сяндра Кей. Той изви клонки към камерата.