Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Ти мислиш, че апрахантите са могли…

— Не апрахантите. От това, което ми каза, излиза, че те са нападнали пристанището едва след началото на престрелката, когато сателитът на ездачите е вдигнал тревога. Който и да стои зад това, той не зависи от пеперудите. Предполагам, че тези, които ни следят, са малобройни и пръснати из различни звездни системи. Вероятно имат достъп до голяма по обем информация и се ослушват за точно определени неща. Те са ни надушили, но са се оказали неподготвени за нашата съпротива. Ето защо вдигнаха тревога, чак когато видяха, че им се изплъзваме. — Той вдигна ръка към екрана. — Ако правилно съм разбрал, по следите ни са поне петстотин кораба.

Погледът на Равна проследи ръката му, после се върна обратно на неговото лице. Когато проговори, гласът й беше лишен от каквато и да е емоция.

— Да, част от главната флота на апрахантите, а освен това и…

— Ще се появят още много, но не всички ще бъдат от расата на пеперудите.

— Но аз все още не проумявам защо смяташ, че ездачите ни желаят злото. Версията за съществуването на някакъв заговор е напълно безпочвена. Те никога не са имали нито държава, нито пък междузвездна империя.

Фам кимна с глава.

— Само малки и мирни поселища — като този сателит-луна например, които са част от многовидови цивилизации из цялото Отвъдно. — Гласът му изведнъж стана нежен. — Не, Рав, ездачите не са нашият истински враг. Нещо друго стои зад тях — Страумлинското отклонение. — Последва изумено мълчание, но Фам забеляза, че Синя раковина събра клонките си в плътен сноп. Той знаеше! — Това е единственото възможно обяснение, Равна. Зелено стебло наистина беше наш приятел, при това изключително предан и верен. Подозирам, че само незначителна част от расата на ездачите е под контрола на Отклонението. Когато Зелено стебло се замеси с тях, тя също беше заразена.

— Но това е невъзможно! Намираме се в Средното ниво на Отвъдното, Фам! Освен това Зелено стебло беше смела и упорита. Никакво промиване на мозъци не би могло да я порази за толкова кратко време.

В очите на Равна се мярна уплаха и отчаяние. Каквото и да си говореха, злото ги беше настигнало.

„Но аз все още съм тук, жив и напълно владеещ ума си.“ Благодарение на божиите останки те може би все още имаха някакъв шанс. Фам продължи да говори, докато през ума му минаваха все нови и нови догадки.

— Зелено стебло ни беше предана, докато внезапно, само за няколко секунди, не бе поразена от Отклонението. Но проблемът не е само в пренастройката на нейния скродер или пък защото срещу нея е използван някакъв наркотик. По-вероятно е и скродерът, и самият ездач още от самото начало да са били програмирани да реагират незабавно на подобна заповед. — Фам погледна към Синя раковина, опитвайки се да прецени реакцията му на онова, което се канеше да изрече. — Ездачите са чакали завръщането на своя създател от дълго време. Тяхната раса е сред най-древните, много по-древна от всички обитатели на Безкрая. Те са навсякъде, макар и събрани в малобройни общности. Най-характерното за тях е, че са изключително практични и са най-миролюбивите жители, независимо къде живеят. А някъде в самото начало — още преди няколко милиарда години — предците им са станали жертва на еволюционен заговор. Техният създател е направил първите скродери и е дал живот на първите ездачи във вида, в който ги познаваме и днес. Сега вече знаем кой е бил той и защо го е направил.

Знам, знам, че е имало и други облагородяващи влияния. Но най-удивителното в онова, което е заложено от техния първосъздател е, че то е оцеляло след толкова дълго време и е останало незасегнато от по-късното въздействие върху творенията му. Според Синя раковина скродерите са традиция, която те тачат векове наред. Но ако се замислиш, те не са се променили ни най-малко от онова, което са представлявали и преди милиарди години… Въпреки това си личи, че са могли да бъдат създадени само в Трансцендентното или пък на Върха на Отвъдното. — Той беше забелязал тази дисхармония още в самото начало. Дълго бе изучавал устройството — а може би беше по-правилно да каже, че е правил „дисекция“ — на скродерите. Отвън изглеждаха като най-обикновена и не особено сложна машинария, която просто правеше възможно придвижването на ездачите. В описанието се твърдеше, че са използвани най-прости елементи, някои от които не бяха много по-съвършени от познатите в Изостаналата зона. Освен това тяхната електроника изглеждаше като безразборно натрупани части, които не се подчиняваха на никаква йерархична структура, нито пък бяха организирани в модули. И въпреки това работеха много по-ефективно от което и да е изобретение на човешкия интелект. Но независимо от привидно простата им направа, никога не беше чувал някой да ги е поправял или пък да се е опитал да ги усъвършенства. Това оставаше напълно чуждо на здравия разум. — Никой в Отвъдното не знае докъде се простират възможностите на скродерите, нито какво влияние оказват те върху природата на ездачите. Не е ли така, Синя раковина?