Върнър Виндж - Огън от дълбините

Тайратект крачеше покрай огражденията, с които беше увенчана новата стена. Това място наистина изглеждаше ново и различно от всичко останало, но трудно би могло да се нарече замък. Стийл го беше издигнал набързо, преследван от безумна паника. Южната и западната стена бяха много дебели, с прокопана в тях гъста мрежа от коридори. Но от северната страна имаше места, които приличаха по-скоро на обикновена ограда, укрепена с чакъл. Ала за краткото време, с което разполагаше Стийл, нищо повече не би могло да се направи. Тя поспря за миг, душейки с широко отворени ноздри аромата на прясно нарязано дърво. Гледката от върха на Хълма със звездния кораб бе по-завладяваща от всякога. Дните ставаха все по-дълги. Беше дошло времето на белите нощи и между залеза и изгрева цареше сив полумрак. Наоколо отново останаха само мръсни ивици сняг, които не изчезваха дори в най-топлото лято. По откритите и огрени от слънцето поляни зеленееше буйна папрат. От мястото, където стоеше, Тайратект можеше да вижда на километри наоколо — чак докъдето синевата на морето се смесваше с крайбрежните острови.

От гледна точка на здравия разум би било истинско самоубийство да се атакува новата крепост дори сега, когато още не бе довършена изцяло. Тайратект горчиво се усмихна на себе си. То се знае, кралицата на дърворезбарите щеше да пренебрегне всичко, което й повелява здравият разум. Старата владетелка си мислеше, че разполага с всесилно тайно оръжие, което би разбило крепостните стени даже от няколкостотин метра разстояние. До последния момент шпионите на Стийл докладваха, че кралицата се е хванала на уловката и нейната малобройна армия заедно с недодяланите оръдия настъпват по суша към техните владения.

Тайратект се спусна по стълбата към вътрешния двор. Докато слизаше надолу, дочу отнякъде слаб тътен. Сякаш идваше от север, откъм долчинките покрай брега. Артилеристите на Стийл бяха започнали утринното учение. Когато времето беше ясно, шумът се чуваше чак до хълма. Беше наредено ученията да не се провеждат близо до нивите. Никой освен шепа слуги и неколцина полски работници не знаеше за новите оръжия. Вече разполагаха с трийсет оръдия и достатъчно барут за тях. Обхватът им стигаше почти петнадесет километра, три пъти по-голям от този на дърворезбарите. Бяха произвели дори барутни „бомби“, които избухваха при удар. Недалеч отвъд северните хълмове гората беше повалена изцяло, а взривовете изровиха земята чак до скалите отдолу.

Съвсем скоро — може би още днес — фленсериерите щяха да разполагат и с радиостанции.

Мътните да те вземат, кралице на дърворезбарите! Тайратект, естествено, никога не я беше виждала, но Фленсер познаваше добре тази глутница. По-голямата част от него имаше кръвна връзка с нея. „Нежната кралица“ го роди и въздигна до върховете на властта. Именно от Дърворезбаря Фленсер наследи свободата на мислене и склонността си към експериментиране. Кралицата сигурно е подозирала каква надменност дреме в него. Трябва да е знаела, че наследникът й ще стигне до крайности, каквито неговата родителка не би дръзнала да помисли дори. Когато чудовищната му природа най-сетне изскочи наяве и се разбра за първите му „експерименти“, кралицата трябваше да го убие. Или поне да го разчлени на отделни части. Вместо това го пратиха в изгнание… Където той създаде същества като Стийл, а те на свой ред започнаха да произвеждат други чудовища. Бяха решени да създадат едно царство, управлявано от безумци.

Едва след няколко века старият Дърворезбар беше решил най-сетне да поправи грешката си. И сега кралицата настъпваше със своята армия и оръжия като детски играчки. С всяка крачка тя се приближаваше към подготвения капан от стомана и огън. Само ако имаше начин да предупреди кралицата! Единствената причина Тайратект да е още тук бе клетвата, която даде пред самата себе си — да унищожи Движението на фленсериерите. Ако кралицата знаеше какво я чака тук, ако само подозираше за предателите в собствения си лагер, тя би имала шанс да оцелее. Миналата есен Тайратект едва не изпрати анонимно послание на юг. Имаше търговци, които снабдяваха със стока и двата кралски двора. Спомените на Фленсер й подсказваха кои от тях са независими. Тя беше готова да предаде по някой бележка върху един-единствен лист копринена хартия. В нея се съобщаваше за кацането на звездния кораб и оцеляването на Джефри. Забавянето на този план спаси живота й. Точно тогава Стийл й показа рапорт от своите шпиони при дърворезбарите, в който се говореше за другото човешко същество и за напредъка на дърворезбарите в изучаването на „компютъра“. В този доклад имаше неща, които би могъл да знае само някой от най-доверените на кралицата хора. Въпросът бе кой е той. Тайратект не го зададе, но и сама би могла да се досети, че предателят е Вендейшъс. Частите на Фленсер в глутницата на Тайратект добре помнеха своята глутница-близнак. Те все още поддържаха… взаимоотношения. Вендейшъс не притежаваше нито една от чертите на техния общ родител, но в него дремеха други скрити способности.