Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Зелено стебло!

Не последва никаква реакция.

— Синя раковина, какво става?!

Но ездачът отново беше погълнат от разпален спор с кокалените крака. Още няколко от решетките не бяха минали всички тестове.

— Синя раковина!

След малко гласът на ездача се разнесе по кодираната линия, която използваха. Звучеше разсеяно, както ставаше винаги, когато бе претоварен или се чувстваше притиснат натясно.

— Не ме разсейвайте точно сега, сър Фам. Останаха ми само три годни за подмяна решетки. Трябва да убедя тия приятели, че им стига и онова, което вече получиха.

Равна сприхаво го прекъсна:

— Но какво става със Зелено стебло? Къде отива тя?

Камерите на двамата ездачи вече не се засичаха. Зелено стебло и новите й познайници се измъкнаха от навалицата и се понесоха през средата на покритото пространство. Използваха газови джетове вместо колела. Явно някой или нещо ги принуждаваше да бързат.

Синя раковина най-сетне схвана колко сериозно е положението. Неговите камери рязко смениха своя ъгъл, докато той се търкаляше нервно пред хората на Свети Риндел. Дочуваше се нервното шумолене на неговите клонки, а после по вътрешната линия долетя и гласът му, смутен и жаловит:

— Тя си отиде. Тя си отиде. Аз трябва… Налага се да…

После внезапно се върна обратно при кокалените крака, за да довърши спора, прекъснат внезапно по средата. След няколко секунди гласът му отново се разнесе от микрофоните в кораба:

— Какво да сторя, сър Фам? Сделката тук още не е приключила, а моята Зелено стебло се изгуби някъде.

Или просто я отвлякоха.

— Нека приключим с размяната, Синя раковина. Всичко при Зелено стебло ще бъде наред… „Единак II“, задействаме „План Б“!

Фам грабна слушалките и ги изтръгна от командното табло. Равна скочи едновременно с него.

— Къде отиваш?

Той се усмихна насреща й.

— Навън. Току-виж Свети Риндел загубил своя ореол, щом ножът опре до кокал. Но аз съм взел мерки и срещу такава възможност. — Тя продължи да го следва, дори когато той се насочи към капака на пода. — Равна, ти ми трябваш тук.

— Но… — Фам обаче вече провираше глава през люка и не чу възраженията й. Тя не го последва, но след малко той отново я чуваше, този път вече в слушалките. Сякаш се бе овладяла и той не усети гласът й да трепери. Това беше пак предишната Равна, забравила за своите собствени неволи. — Добре, ще ти прикривам гърба, но въпреки това не знам какво да правим !?

Фам се придвижваше напред по коридора, местейки една след друга ръцете си по стената, достигайки постепенно скорост, при която всеки новак би се заподмятал като топка между стените. Отпред обаче се мержелееше стената на преходната камера с външния отвор. Той се оттласна внимателно с ръка от стената и се преобърна надолу с глава. После забави падането с ръце, опрени в стените, за да не си счупи глезените при удара с твърдата повърхност. В камерата вече го чакаше зареден костюмът му за излизане навън.

— Фам, не можеш да излезеш. — Очевидно Равна наблюдаваше действията му чрез вътрешните камери. — Така ще разберат, че на борда има човешки същества.

Той вече беше наврял глава и рамене в костюма си. Усещаше как той го притиска и плътно прилепва по тялото му.

— Не е толкова сигурно. — Пък и вече нямаше никакво значение дали ще ги разкрият или не. — Наоколо има доста същества с два крака и две ръце, а и аз прикачих допълнителна маскировка към тая премяна.

Най-накрая Фам напъха брадичката си във вдлъбнатината на шлема, където бяха контролните уреди и ги настрои за действие. Бронираният скафандър беше доста примитивен в сравнение с енергийните костюми за работа в открития космос на Рилай. Затова пък в Кюенг Хо биха дали цял кораб, за да притежават това чудо. Той го беше направил с намерението да впечатли Остриетата, но май се налагаше да го изпробва още сега . Фам нагласи уредите така, че да се огледа отстрани — така, както го виждаше Равна: висока повече от два метра фигура, чието черно покритие не отразяваше нито лъч светлинна. Ръцете му бяха удължени с нещо като плавници на костенурка, а по всеки от крайниците му имаше остри като бръснач пластини, всичко това беше увенчано с остри шипове. Допълненията имаха за цел да прикрият човешката му фигура и в най-добрия случай да всеят ужас в неговите противници.

Фам завъртя люка и се измъкна в тунела с червеите. Озова се обграден от кални стени, влажна мъгла и рояци насекоми. Гласът на Равна прозвуча в слушалките.