Върнър Виндж - Огън от дълбините

Дата: 158.00 дни от падането на Рилай

Ключови фрази: Действайте, а не говорете

Съдържание на посланието:

Съюзническите сили се готвят за ответни действия срещу оръдията на Отклонението. Време е вече привържениците на нашата кауза също да заявят твърдо и открито своята позиция. Засега не се нуждаем от допълнителна военна подкрепа. В недалечно бъдеще обаче ще ни трябва съдействие предимно във вид на преотстъпено време в Мрежата.

В следващите секунди ще следим за съобщения, които изразяват солидарност с нашите действия или пък предупреждават за нови поробени от Отклонението. Ако живеете в обкръжението на човешки същества, все още имате избор: да се присъедините към нас и да победите или да останете пасивни и да бъдете унищожени.

Смърт на вредителите!

Имаше и множество допълнителни съобщения, в които се изказваха догадки и предположения кои всъщност са тия „Смърт на вредителите!“ (или пък „Съюз за отбрана“ както сами се наричаха). Някои дори намекваха, че става дума за някакво обединение на военните. Появата им не предизвика вълнения, подобни на тези при падането на Рилай, но въпреки това те привлякоха вниманието на няколко дискусионни групи в Мрежата. Равна преглътна мъчително и отклони поглед от екрана.

— Е, засега май само вдигат шум.

Тя се опита гласът й да звучи безгрижно, но не успя да го постигне съвсем убедително, Фам леко я докосна:

— Така е. Пък и истинските убийци не огласяват намеренията си предварително. — В тона му обаче имаше повече съчувствие, отколкото увереност. — При това още не знаем със сигурност дали това не е просто някой самозабравил се хвалипръцко. Пък и няма никакви данни за масово придвижване на кораби. Чудя се обаче какво ли наистина са способни да направят.

Равна се отблъсна от командния пулт.

— Каквото и да е то, надявам се да не е много опасно. Има стотици цивилизации, които включват малки или големи човешки общности. Те със сигурност вече са взели предпазни мерки срещу тия Унищожители на вредителите… Дано силите са на тяхна страна! Как ми се иска да знам, че Сяндра Кей е в безопасност.

Не беше виждала родителите си и Лине повече от две години. През това време Сяндра Кей понякога й се струваше като отминал живот от някой друг свят. Но мисълта, че родината просто съществува, беше достатъчна да й донесе успокоение. Досега дори не го осъзнаваше…

От другата страна на пулта ездачите правеха списък на всички повреди, но Синя раковина се откъсна от това занимание и се изтърколи към нея.

— По-скоро се страхувам за малките човешки колонии. А хората от Сяндра Кей са движещата сила на тамошната цивилизация; дори името й е човешко. Всяко посегателство срещу тях ще се приеме като агресия срещу цялата цивилизация. Двамата със Зелено стебло търгувахме с твоята родина доста често и познаваме отблизо системите й за сигурност. Само някой луд или пък отчаян самохвалко би обявил предварително, че се кани да нападне.

Равна се замисли за миг и лицето й просветля. Дирокимите и лоферите със сигурност щяха да въстанат, ако някой се опиташе да посегне на човешките същества от Сяндра Кей.

— Да, ние не сме малцинство на Сяндра Кей. — Времената бяха тежки за изолираните човешки колонии, но нямаше никаква опасност за нейната родина. — Значи блъфират. Ненапразно я наричат „Мрежата на милионите лъжи“. — И тя си наложи да мисли само за проблемите, които зависеха единствено от нея. — За едно нещо обаче няма съмнение — спрем ли в Мирна почивка, не трябва да личи, че на борда има хора.

Част от плана естествено включваше Равна и Фам изобщо да не подават нос от кораба. „Преговорите“ щяха да се водят от ездачите. Заедно с Равна те прегледаха отново вътрешните програми на кораба, прочиствайки всеки намек за човешко присъствие, който би могъл да се промъкне в тях след напускането на Рилай. Ами ако при влизането в Мирна почивка тамошната охрана се качеше на борда? Корабът със сигурност не би издържал по-сериозна проверка. Въпреки това те все пак се постараха да прикрият онова, което по някакъв начин препращаше към човешката раса. Равна и Фам щяха да се скрият, ако това станеше необходимо.

Когато тримата приключиха, Фам Нувен провери за последен път дали всичко е заличено, както трябва. Той успя да открие не един и два пропуска. За програмист от варварските светове като него това не беше никак лошо постижение. Корабът им и без това с голяма бързина се приближаваха към дълбините, където и най-доброто компютърно оборудване не беше много по-ефективно от неговите познания.