Върнър Виндж - Огън от дълбините

Равна въздъхна. Беше й трудно да си представи, че такава добра вест може в същото време да е и толкова ужасяваща.

— Значи ти мислиш, че страумляните са били способни да отмъкнат нещо толкова важно изпод носа на Отклонението?

— Сигурно. Може би самото Противодействие е използвало страумляните, за да избяга от Отклонението. После се е притаило на някакво тайно място и сега дебне удобен момент, за да нанесе ответен удар. Мисля, че този план може да проработи, Рав, стига аз — или Божиите останки в мен — да стигнем навреме долу и ускорим процеса. Само виж какви новини получаваме напоследък — Заразата е помела Върха на Отвъдното. По всичко личи, че тя отчаяно търси нещо там. Нападението срещу Рилай беше само страничен ефект, последица от убийството на Древния. Но Заразата не търси там, където трябва. За нас все още има шанс първи да открием Противодействието.

Равна си спомни за съобщението на Джефри.

— Дали пък това не е плесента по стените на кораба? Ти как мислиш?

Очите на Фам загледаха унесено.

— Да, тя изглежда абсолютно неподвижна, но момчето твърди, че е била там още от самото начало и че родителите му не са разрешавали да се приближава до нея. Джефри май мъничко се отвращава от нея… Това си има и добра страна — ще държи настрани неговите приятели.

В Равна напираха още хиляди въпроси. Какво ли се криеше в главата на Фам? Но засега и двамата не можеха да дадат нито един смислен отговор. Сигурно трябваше да минат много дни, преди непознатата сила и завещаното от Древния да започнат да действат заедно… чрез Фам.

Равна потръпна и през този следобед не каза нищо повече.

Вече месеци наред получаването на барут беше най-важната цел на Равна. Остриетата се справиха относително леко със задачата. Според Джефри неговите приятели биха могли да започнат масово производство още през следващите десет дни.

Проектът на радиостанцията обаче се оказа костелив орех. Но след като дълго време следваха стъпка по стъпка предварителната схема, Джефри изведнъж предложи нов план. Той предвиждаше пълно преустройване на платките за акустична връзка.

— Аз пък си мислех, че тия веселяци са още на средновековен стадий на развитие — отбеляза Фам Нувен, когато прочете съобщението от Джефри.

— Така е, но те явно преосмислят онова, което им изпращаме като готова схема. Сега искат да разширят способността на глутницата да мисли чрез използването на радиосигналите.

— Да, бе! Но дизайнът, който им предлагаме, може да осигури честота от три килохерца. Тя е напълно достатъчна за нормална връзка. Ти обаче твърдиш, че ако направят замислените от тях промени, тогава честотата ще стигне двеста килохерца, така ли?

— Точно така. И компютърът го потвърди.

Той се усмихна самонадеяно.

— Ето за това ми е думата! По принцип ние им даваме достатъчно информация, за да получат желания модел. Но според мен чрез направените промени те… — погледът му отново пробяга по колоните и редиците с цифри — … наваксват петвековно развитие. В същото време обаче малкият Джефри твърди, че корабните компютри са извън строя.

Равна се отдръпна от екрана.

— Разбирам добре какво искаш да кажеш. — Тяхната цивилизация дотолкова беше свикнала с улесненията от високоразвитите технологии, че двамата не можеха да си представят и един ден без тях. — Да не твърдиш, че… това е дело на Противодействието?

Фам Нувен се поколеба, сякаш това изобщо не му беше минавало през ума. После отвърна:

— Не… Едва ли е това. Мисля, че този „господин Стийл“ играе на криеница с нас. Ние съдим за него единствено по съобщенията на Джефри. Питам се обаче какво знаем за онова, което наистина става там.

— Добре, ще ти кажа какво аз знам със сигурност. Разговаряме с човешко дете, израснало в Страумлинските владения. Ти самият прочете повечето от неговите съобщения, преведени на трисквелайн. Но при превода се губят много разговорни думи и чисто детски грешки, които доказват, че оттатък наистина има някой, за когото самнорск е роден език. Единствените, които биха могли да направят подобна фалшификация, са пак хората… Тъй като познавам Джефри повече от двайсет седмици, ще ти кажа, че дори това е малко вероятно.

— Добре тогава, да допуснем, че Джефри е съвсем истински. Едно осемгодишно дете е запратено в далечния и непознат свят на някакви Остриета. То съвестно ни казва всичко онова, което смята за истина. Но аз мисля, че има някой, който лъже него . Сигурно можем да приемем за чиста монета онова, което Джефри е видял със собствените си очи. Той твърди, че тези същества действат разумно само ако са в групи по пет или нещо такова. Добре, това го вярвам. — Въпреки това Фам недоверчиво изви вежди. Вероятно собствените му проучвания бяха показали колко малки са шансовете за съществуването на колективен разум извън границите на Трансцендентното. — Детето твърди, че от въздуха са видели само малки градчета и навсякъде цари средновековен мрак. Хубаво, ще преглътнем и това. Но тук има едно „но“. Какви са шансовете тази раса самостоятелно да състави непълно диференциално уравнение и то опирайки се единствено на изпратената от теб информация?