Върнър Виндж - Огън от дълбините

Но не само бурята ги забавяше. Синя раковина излезе навън да огледа повредите, останали след отчаяното бягство.

— Значи причината е в самия кораб, така ли? — Равна беше приковала поглед в контролното табло, наблюдавайки как най-близките до тях звезди прекосяват черния небосклон. Дори да беше така, това с нищо не би облекчило положението им. Но какво ли можеха да сторят?!

Синя раковина се разходи по тавана. Всеки път, когато стигнеше отсрещната стена, той проверяваше уредите за измерване на налягането в кораба. Равна спря поглед върху него.

— Ей, проверяваш уредите за девети път през последните три минути! Ако наистина смяташ, че нещо не е наред, тогава го поправи !

Трополенето на скродера внезапно спря. Клонките на Синя раковина неуверено се разклатиха.

— Нали току-що бях навън… Просто исках да проверя дали съм затворил добре люка… А, ти имаш предвид, че вече съм го проверил!

Равна отклони поглед и се постара гласът й да не звучи язвително. Синя раковина не беше най-подходящият, пред когото да избухне и да разтовари обзелото я напрежение.

— Точно така, поне пет пъти.

— Много съжалявам. — Той замълча и се постара да се концентрира. — Ето, вече го запомних.

Преди този негов навик много я забавляваше, но сега само я раздразни още повече. Всеки път щом ездачите се опитваха да мислят за повече от едно нещо, скродерът не можеше да смогне с краткотрайната памет. Синя раковина редовно зацикляше на някое действие и го повтаряше до безкрай, неспособен да запомни, че вече го е правил.

Фам се ухили хладнокръвно. Изглеждаше много по-спокоен от Равна.

— Не разбирам защо вие, ездачите, сте се сраснали с това допотопно нещо.

— Кое?

— Прочетох, че сте посадени в тия скродери още преди да възникне Мрежата. Защо в такъв случай още не сте подобрили дизайна им, не сте се освободили от смешните колела и не сте усъвършенствали паметта си? Обзалагам се, че дори обикновен военен програмист от Изостаналата зона като мен би могъл да измисли по-добър вариант на това, което яздиш.

— Традиция! — издекламира Синя раковина. — Ние сме благодарни и задължени на Онова, което ни е дарило с колела и памет.

— А-ха!

Равна едва не се разсмя. Достатъчно добре познаваше Фам, за да се досети какво мисли в момента — че ездачите би трябвало да се въоръжат с нещо по-добро, ако искат да стигнат Трансцендентното. Тези тежки и непохватни колички приличаха по-скоро на доброволно приети окови.

— Наистина е въпрос на традиция. Мнозина, които някога са били ездачи, вече са се променили — дори Трансцендентното. Но ние все още устояваме. — Зелено стебло замълча за миг. Когато отново проговори, изглеждаше дори по-срамежлива от обичайното. — Чували ли сте Мита за ездача?

— Не — отговори Равна, развълнувана против волята си. Някога тя сигурно щеше да опознае приятелите си ездачи също като своите близки от човешката раса. Но засега те все още бяха способни да й поднасят изненади.

— Малцина го знаят. Не защото е тайна, а защото не му придаваме кой знае какво значение. Той се разпространява като религия, но няма много последователи. Преди четири-пет милиарда години някой построил първия скродер и направил първия Ездач съзнателно същество. Този факт е абсолютно потвърден. Митът се опитал да подкопае вярата в нашия Създател и да разруши неговите творения… Тази катастрофа била наистина унищожителна. Дори днес не можем да повярваме, че е дело на Разума.

— И така, доколкото позволява здравия разум, ние ездачите сме вярващи. Всички чакаме деня, когато Нещото, което ни е създало, ще се върне обратно при нас. Скродерът и нашето взаимодействие с него вече са се превърнали в неприкосновена традиция. Спазването й укрепва нашата вяра и търпението да дочакаме Пришествието.

— Точно така — намеси се Синя раковина. — Скродерите са направени много изкусно и с тях се работи съвсем лесно. — Той се дотъркаля до средата на тавана. — Традиционният скродер изисква строга дисциплина и пълна концентрация върху онова, което е най-съществено. Но в момента аз се опитвам да се тревожа за няколко неща едновременно… — После Синя раковина внезапно промени темата. — Два от двигателите ни изобщо не могат да бъдат възстановени след повредите при напускането на Рилай. Други три работят все по-зле и по-зле. Мислехме, че бавното ни придвижване се дължи на бурята, но след като внимателно проучих двигателите се оказа, че предупрежденията на диагностициращите уреди не са били напразна тревога.