Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Е, историята познава хора, които са постигнали същите резултати. — Тя веднага би могла да приведе пример от хрониките на Нийора и да припомни още няколко случая от развитието на Старата земя. Ако глутниците наистина притежаваха такива качества, тогава излизаше, че те са по-умни от която и да е позната естествена раса. — Значи според теб това не е нормално за епохата на ранното средновековие, така ли?

— Точно така. Обзалагам се, че тази цивилизация в момента е в упадък, също като твоята Нийора и моята Канбера. С тази разлика, че те имат невероятния късмет да живеят в Отвъдното. Някъде в света на глутниците има действащ компютър. Вероятно той се контролира от тяхната свещеническа каста; а може и да не разполагат с кой знае колко богата база данни. Едно обаче е сигурно — те крият нещо от нас.

— Но защо ? Ние така или иначе искаме да им помогнем. Джефри ни разказа как са го спасили.

Фам отново се усмихваше — старата високомерна усмивка. После изведнъж трепна и тя изчезна от лицето му — явно се опитваше да се пребори с този порок.

— Видяла си десетки различни светове, Равна. Прочела си за още хиляди цивилизации и дори да не ги познаваш до най-дребните подробности, поне ти е известно най-важното за тях. Обзалагам се, че можеш да изброиш много форми на средновековно развитие, за които аз дори не съм чувал. Не забравяй обаче едно нещо — аз съм живял в средновековие, затова мисля…

Последва неразбираемо и плашещо мърморене.

— Чела съм за Епохата на принцесите — меко каза Равна.

— Да… Извини ме, че омаловажих твоя опит. Но едно нещо е особено важно — във всяка средновековна политика еднакво се използват и меча, и разума. Те са главните оръжия на владетеля, чийто живот зависи от тях. Дори да повярваме на казаното от Джефри, кралството на Тайния остров пак си остава доста зловещо място.

— Да нямаш предвид техните имена?

— Ами помисли само — този стоманен лорд, Остриетата — всичко там по някакъв начин е свързано със средства, сеещи смърт. Вярно, страшните имена невинаги подхождат на тези, които ги носят. — Фам се разсмя. — Когато бях на осем вече ми бяха прикачили титлата „Лорд Изкормвача“! — После забеляза изражението на Равна и побърза да добави: — На тия години дори не бях присъствал на много екзекуции. Не, според мен имената са само незначителна подробност от истинската същност на онзи свят. По-скоро си мисля за замъка, построен около кораба. Пък и тази засада, от която Джефри мисли, че е бил спасен… Нещо не пасва. Ти питаш какво биха спечелили, ако ни измамят. Мога да ти отговоря само как изглеждат нещата от тяхна страна. Ако наистина са в упадък, те си дават ясна сметка какво са изгубили. Вероятно пазят някакви останки от предишното си напреднало развитие и отчаяно искат отново да заживеят така. На тяхно място съвсем съзнателно бих подготвил капан за „спасителите“, особено ако съм усетил, че са уязвими и не особено внимателни. Дори да се окажем по-силни от тях… Замисли се само над въпросите, които Джефри задава от името на Стийл. Тоя приятел ни хвърля въдици, опитвайки се да разбере колко струваме всъщност. Въпросите му все се въртят около спасителната мисия, за Джефри и заспалите летаргичен сън деца. Или пък постоянно иска нови и нови подробности около устройството на кораба. Докато пристигнем, Стийл сигурно вече ще се е разправил с местната опозиция. При това благодарение на нашите съвети. Подозирам, че ще бъдем подложени на грозно изнудване, когато се доберем до света на Остриетата.

„Аз пък си мислех, че става дума за добри новини.“ Равна прехвърли отново последните съобщения. Фам имаше право. Момчето казваше онова, което то мислеше за истина, но…

— Съгласна съм с теб, но не разбирам как бихме могли да променим хода на събитията оттук. Ако не помогнем на Стийл в битката срещу дърворезбарите…

— Така е, нямаме достатъчно информация, за да изберем друг начин на действие. Дърворезбарите са реална заплаха за Джефри и кораба. Предлагам обаче отново да обмислим всички възможности. Едно е сигурно — в никакъв случай не трябва да проявяваме, какъвто и да е интерес към Противодействието. Загубени сме, ако местните разберат колко отчаяно се нуждаем от него.

А не е зле и ние да им пробутаме няколко лъжи. Стийл предлага да построи площадка за кацане на нашия кораб в двора на замъка си. Няма начин „Единак II“ да се побере там, но не пречи да си поговорим за това. Кажи на Джефри, че ще се отделим от двигателите за ултрасветлинна скорост, както е станало с неговия товарен кораб. Сега вниманието на Стийл бъде заето известно време с изграждането на безполезни капани. — И Фам започна да тананика някакъв странен и много войнствен марш. — Колкото до радиото — защо не поздравим Остриетата за техния принос в усъвършенстването на нашия уред. Чудя се какво ли биха ни отвърнали тогава.