Дейвид Брин - Килн хора

Така и направих. Асистентката на Каолин бе много добра. Може би си заслужаваше разточителството да я наемеш истинска. Искаше ми се да бях успял да разбера името й.

Хвърлих бърз поглед напред и забелязах сянката на шофьора зад замъгленото стъкло. Дали и той бе истински? Какво пък, богаташите не са като нас.

Сутрешният час пик продължаваше и лимузината трябваше бавно да заобикаля огромните динобуси, бълващи пътници-големи от кошовете и стойките, провесени по дължината на хълбоците им. Превозните средства се тътреха и пръхтяха, люлееха грациозно дългите си вратове и свеждаха човекоподобните си глави една към друга, за да разменят клюки, без да обръщат внимание на заобикалящата ги блъсканица. От такава височина отпечатаните водачи имаха чудесна гледка към опустошената Телър Билдинг. Можеха дори да надничат през прозорците и да поглеждат зад ъгъла.

Всяко дете си мечтае да стане шофьор на автобус, като порасне.

Скоро излязохме от Стария град с неговата смесица от мизерия и крещящи цветове, със запуснатите сгради, заети от нова раса същества-еднодневки, създадени за здрава работа или здрави забавления. Пресякохме реката и продължихме все така равномерно напред, следвани от колата ми, привързана към нас с невидимите контролни нишки. Архитектурата ставаше все по-мащабна и по-модерна, макар че хората станаха по-малко привлекателни на външен вид с еднообразната си естествена пигментация, варираща от бледо, почти бяло, до шоколадовокафяво. Тролеите и динобусите отстъпиха място на велосипеди и бягащи хора, в сравнение с които се чувствах ужасен мързеливец, нехаещ за себе си. Още в училище ти втълпяват — грижи се за органичното си тяло. Имаш един-единствен оригинал.

Дубликатът на Енеас Каолин заговори отново:

— Проследих как вчера на няколко пъти се измъкнахте на косъм. Впечатлен съм. Очевидно сте много находчив, господин Морис.

— Това е част от работата ми. — Свих рамене. А сега ще ми кажете ли за какво става дума?

Отново одевешната тънка усмивка.

— Нека Риту да обясни. — Той кимна към истинската си асистентка.

Риту. Значи това беше името й.

— Извършено е отвличане, господин Морис — каза младата тъмнокоса жена! Гласът й бе напрегнат.

— Хм. Разбирам. Е, издирването на крадена собственост е една от специалностите ми. Кажете, дубълът имаше ли локатор?

Тя поклати глава.

— Не ме разбрахте правилно. Става въпрос не за обикновена кражба. Не за „дубълокрадство“, както казват на улицата. Жертвата е истински човек. Всъщност става въпрос за баща ми.

Примигнах.

— Но…

— Той не е просто обикновен човек — обади се Каолин. — Доктор Йосил Махарал е блестящ изследовател. Съосновател на „Универсални пещи“ и основен притежател на патенти в областта на корпоративното дублиране. Както и мой много добър приятел, ако мога да добавя.

За първи път забелязах платинената глава да трепва. Емоции? Трудно е да се определи.

— Но защо не сте се обърнали към полицията? — попитах аз. — Те се занимават с престъпленията срещу истински хора. Да не би похитителите да са заплашили, че ще го убият, ако се разприказвате? Несъмнено знаете, че има начини да уведомите определени служби, без…

— Вече обсъдихме въпроса с щатската и държавната жандармерия. Властите се оказаха безсилни.

Трябваха ми няколко секунди, за да асимилирам казаното.

— Ами… не виждам как бих могъл да се справя по-добре от тях. В ситуация като тази ченгетата могат да проучат записите от всяка камера в града. А за углавно престъпление могат да пуснат и ДНК шпиони.

— Само ако имат заповед отгоре, господин Морис. А такава не бе издадена.

— Но защо?

— Липса на достатъчно основания — отговори Риту. — Полицията заяви, че няма да започне разследване без категорични доказателства за извършено престъпление.

Тръснах глава в опит да пренастроя възприятията си. Младата жена срещу мен не бе просто изпълнителната асистентка на Енеас Каолин. Самата тя сигурно бе много богата и заемаше висок пост в компанията, в чието основаване бе взел дейно участие именитият й баща. Компания, която промени начина на живот на съвременните хора.

— Извинете — поклатих глава аз. — Объркан съм. Полицията казва, че няма данни за престъпление… а вие твърдите, че баща ви е отвлечен?

— Така предполагаме. Но не разполагаме със свидетели, нито има искания за откуп. Един мотивационист от Отдела за човешка защита е на мнение, че татко просто се е измъкнал по своя воля. Като свободен и пълнолетен човек, това е негово право.