Дейвид Брин - Килн хора

„Да не очакваш нещо друго? — помислих си. Клиентите на Уоммейкър са сбърканяци. Нищо чудно, че евтините ментета на Бета се харчат толкова много.“

Блейн реагира така, сякаш стои пред истинската Уоммейкър. Толкова силно беше присъствието й.

— Естествено Агенцията на предприемачите ще очаква покриване на разходите. Вложихме много сили, за да гарантираме тази спасителна операция…

— Това не е никакви спасителна операция — възрази млечнобелият модел. — За мен няма продължение. Да не мислите, че оригиналът ми ще свели спомените ми след всичко преживяно? Вие просто връщате открадната собственост, това е всичко.

— Бета отвличаше копията ви на улицата, за да ги използва за създаването на пиратски дубликати…

— С което нарушаваше авторските ми права. А вие сложихте край на това. Чудесно. Точно за това ще платя на АП. За хващането на нарушители на лицензи. Колкото до вас, господин Морис, вие ще бъдете щедро обезщетен. Само не се правете, че сте извършили някакво геройство.

По слабото й тяло премина гърч. По кожата й се виждаха тънки пукнатини, които с всяка секунда ставаха все по-дълбоки. Тя погледна към пурпурните.

— Какво чакате? Няма ли да ме потапяте? Или да чакаме, докато се разпадна?

Не можех да не се възхитя. Дубълът знаеше, че няма да бъде върнат в красивата глава на Джинийн. Животът й — доколкото го имаше — щеше да завърши болезнено, а псевдомозъкът й — сканиран за доказателствата. И въпреки това тя продължаваше да се държи с типичното си достойнство. С типичната арогантност.

Блейн махна на пурпурните и те забързаха с лекия си товар покрай зелените чистачи на ивици, покрай синьокожите ченгета и изпаряващите се части от телата, които само преди минути се бяха вкопчили едно в друго в смъртоносна схватка. Забелязах как Блейн проследява с очи белоснежното копие и се запитах дали не е един от феновете й?

Не. Той презрително изсумтя.

— Не си заслужава. Всички тези разходи и риск само защото примадоната не си е направила труда да обезопаси дубълите си. Нямаше да ни се наложи да се морим, ако имаха проста опция за самоунищожение.

Не възразих. Блейн е от онзи тип хора, които подхождат към технологията на изпичане съвсем прагматично. Той се отнася към собствените си дубъли като към удобни инструменти и нищо повече. Аз обаче разбирах защо Джинийн Уоммейкър не вгражда в копията си бомби с дистанционно управление.

Когато съм дубъл, обичам да се правя на безсмъртен. Така ми е по-лесно да изкарам скапания ден.

Полицейските бариери се вдигнаха точно навреме за часа пик и огромните тежки динобуси и тънките тролеи с махови колела започнаха да разнасят товара си — сиви офис-големи, по-евтини зелени и оранжеви работници, тълпи раирани еднодневки и разни други типове. Дошлите на Телър Плаза зяпнаха разнебитените стени. Сивите потърсиха в новинарските емисии сбито представяне на сражението. Някои посочиха Блейн и мен и запечатаха по някой необичаен спомен, които довечера да отнесат на архитата си.

Бронираната полицайка се приближи към Блейн с предварителен разчет на щетите й глобите. Уоммейкър бе права за сметките и отговорностите. АП трябваше да покрие по-голямата част от разходите… поне до деня, когато най-сетне не пипнехме Бета и не наложихме преразглеждане на сметките. Но и когато това станеше, Блейн можеше единствено да се надява, че ще попадне на някой с дълбоки джобове в сметките на Бета. Достатъчно дълбоки, за да може АП да си покрие наказателните глоби.

Блейн ми предложи да го последвам в мазето и да разгледаме фабриката за пиратски копия. Вече я бях виждал. Само преди няколко часа „аз“ бях там и керамичната ми кожа бе здраво обработена от неколцина теракотени войници на Бета. А пък и АП разполагаше с поне дузина наети абаносови криминалисти, които бяха много по-способни да разчепкат всичко намерено — те разполагаха със специализирани възприятия, с които биха могли да подушат всяко ъгълче с надеждата да открият истинското име и местонахождението на Бета.

„Сякаш има някакъв смисъл — помислих си, докато излизах навън за глътка свеж въздух. — Бета е лукав кучи син. Дебна го години и винаги успява да се измъкне.“

Разбира се, от полицията нямаше никаква полза. Отвличането на дубъли и нарушаването на авторското право са обект на гражданското право още от времето на Голямата дерегулация. И щеше да си остане чисто търговски въпрос, тъй като Бета много внимаваше да не навреди на истински човек. А това правеше поведението му снощи странно. Преследването на зеленокожия ми дубъл в района на „Одеон“ и стрелбата с риск да уцели някой разхождащ се архи говореха за нещо, приличащо на отчаяние.