Дейвид Брин - Килн хора

— Телефон! — наредих аз и притиснах слепоочията си, за да прогоня отвратителните спомени от пътуването по речното дъно. Опитах се да се съсредоточа върху онова, което дубълът бе научил за леговището на Бета.

— Име или номер — разнесе се мек нисък алт от най-близката стена.

— Свържи ме с инспектор Блейн от АП. Настоявай и открий истинското му местоположение. Ако е блокирал връзката, вмъкни се по спешност.

На Нел, домашния ми компютър, никак не му допаднаха думите ми.

— Три през нощта е — отбеляза тя. — Инспектор Блейн не е дежурен и няма активни копия. Да ти припомням ли последния път, когато го събуди по спешност? Шамароса ни с иск за нарушаване на личното му спокойствие на стойност петстотин…

— Но по-късно, когато се поуспокои, го оттегли. Просто го направи, става ли? Главата ми направо ще се пръсне.

Предусетила нуждите ми, аптечката вече беше започнала органосинтезата и забърка чаша съскащ буламач, който изпих, докато Нел се свързваше. В приглушените тонове дочух разправиите й с недоброжелателния домашен компютър на Блейн. Естествено машината настояваше да приеме съобщение, вместо да буди шефа си.

Когато инспекторът на Асоциацията на предприемачите се обади лично — уморен и страшно ядосан, вече си слагах тежките бронирани дрехи. Казах му да си затваря устата и да ме чака при старата Телър Билдинг след двадесет минути — ако иска най-сетне да приключи случая Уоммейкър.

— И най-добре — да осигуриш най-добрите си копои — добавих. — И да са повечко, ако не искаш да стане патаклама. Помниш ли колко пътници подадоха иск последния път?

Той пусна още една дълга цветиста ругатня, но вече бях грабнал вниманието му. Дочувах характерния вой — пещта му (индустриален модел) се загряваше, за да изпече едновременно трима дубъли брутален клас. Блейн беше с мръсна уста, но когато се наложеше, действаше бързо.

Аз също. Входната врата се отвори послушно и гласът на Блейн се прехвърли върху комуникатора на колана ми, а след това — в този на колата. Когато най-накрая се успокои достатъчно, за да прекъсне връзката, вече карах в утринната мъгла към центъра.

Закопчах яката на непромокаемото си палто и нахлупих ниско шапката си. Клара лично бе ушила костюма ми на частен детектив, използвайки високотехнологични тъкани, които бе измъкнала от резервите на поделението си. Чудесен материал. Но въпреки това защитните пластове не вдъхваха кой знае колко увереност. Много от съвременните оръжия могат да пробият текстилната броня. Както винаги, единственото разумно решение е да пратиш свое копие. Домът ми обаче е доста далеч от Телър Билдинг. Малката ми домашна пещ нямаше да може да загрее и да произведе копие достатъчно бързо, за да стигне навреме за срещата.

Винаги ме побиват тръпки и се чувствам ужасно уязвим, когато трябва да спасявам или арестувам някого. Рискът не е работа за истинска плътокръв. Но какъв друг избор имах?

Някои от най-високите сгради, откъдето се разкриват най-престижните гледки, все още се обитават от истински хора, които да могат да им се насладят с органичните си очи. Но останалата част от Стария град се е превърнала в страна на призраци и прясно изпечени големи, които всяка сутрин излизат от пещите на собствениците си и пътуват към работните си места. Това е един суров свят, едновременно опърпан и многоцветен с евтините работници, пътуващи във всякакви камионетки и разнебитени автобуси, облекли ярко оцветените си тела със също толкова ярки дрехи. За еднократна употреба, също като носещите ги.

Трябваше да приключим с набега си преди да започне дневният наплив на глинени хора, така че Блейн набързо организира наемниците си в сутрешния здрач на две преки от Телър Билдинг. Докато определяше групите и проверяваше маскировката, абаносовият му голем-адвокат се пазареше с тежко бронирано ченге — визьорът й се вдигаше нагоре, докато уточняваше подробностите.

Нямаше какво друго да правя, освен да гриза нокти и да гледам как мъглата постепенно избелява от зазоряването. Вече се мяркаха неясни гигантски силуети, носещи се през каньоните на метрополитена — кошмарни фигури, които биха хвърлили в ужас прародителите ни. Нещо змиевидно мина зад далечна улична лампа и хвърли извиващи се сенки с височина няколко етажа. Разнесе се нисък рев и земята под краката ми потрепери, сякаш минаваше триаско чудовище.

Трябваше да приключим преди този бегемот да доближи.

Забелязах на тротоара опаковка от сладкиш — странно нещо в квартала на дубълите. Взех я и я прибрах в джоба си. Улиците тук обикновено са безупречно чисти — големите не ядат и не плюят. В същото време в канавките можеш да видиш много повече смиващи се трупове, отколкото преди години.