Върнър Виндж - Дълбина в небето

— Нито една, която да е подкрепяна от мен и съвета.

— Хм, вие сте говорили с Новородените не веднъж и два пъти. Какво е мнението ви за техния лидер Томас Нау?

Този въпрос отдавна глождеше него и Триксия. Само дето Езр дори не бе и сънувал, че ще има възможност лично да го зададе на командира.

Устата на Парк заприлича на тънка права линия и Езр помисли, че ще избухне всеки момент. Командирът обаче се овладя и кимна с глава.

— Той е много умен. Неговата техническа подготовка напомня тази на капитаните от Чуенг Хо. Очевидно владее до съвършенство Стратегиите, макар че не е задължително те напълно да съвпадат с нашите… Останалото е въпрос на догадки и интуиция. Но — предполагам повечето членове на съвета ще се съгласят с мен — той е способен да извърши предателство, стига да усети, че в това има дори незначителна облага за него. Нау е изпечен лъжец, който изобщо не признава силата на дадената дума.

Общо взето това бе най-страшното нещо, което един представител на Чуенг Хо можеше да изрече по адрес на друго живо същество. През главата на Езр внезапно проблесна като мълния мисълта, че капитан Парк най-вероятно е привърженик на идеята за внезапна атака. Той обърна очи към Сам Дотрейн, после отново насочи поглед към Парк. Единствените двама, на които вярваше изцяло и безрезервно, сега се намираха на противоположни позиции. „Божичко, тези хора не виждат ли, че аз съм само един неопитен стажант?!“ И Езр вътрешно изплака като малко дете, изгубено в мрака. После за секунда се замисли съвсем сериозно по въпроса и накрая реши:

— Съдейки по това, което току-що чух, сър, аз определено съм против първата възможност за съвместна операция с Новородените… Но въпреки това не споделям и идеята за внезапна коварна атака…

— Добре казано, момче — прекъсна го Сам Дотрейн.

— … тъй като ние от Чуенг Хо нямаме почти никакъв опит в това отношение, независимо колко добре сме подготвени теоретично.

В такъв случай оставаха само два варианта за избор — да прекратят всичко и да си обират крушите или да сведат до минимум взаимоотношенията с Новородените и да предупредят Паяците при първи удобен случай. Дори да имаха основание за това, тяхното преждевременно заминаване щеше да се приеме като признание за поражение. А като се има предвид и запасите им от гориво, връщането щеше да стане много бавно.

Само на един милион километра от тях се намираше най-великата мистерия в този край на Обитавания от човешки същества космос. Бяха пропътували петдесет светлинни години, за да се озоват изкусително близо до целта на своя живот. Огромен риск, оправдан единствено от безценното съкровище, което ги чакаше в края на пътя.

— Сър, ще загубим много, ако си тръгнем точно в този момент. Останем ли обаче, всеки от нас трябва да разбуди воина в себе си. Поне докато не сме абсолютно сигурни в нашата безопасност. — В края на краищата Чуенг Хо имаше свой легендарен воин — Фам Нувен, спечелил не малко битки в живота си. — Моята п-п-препоръка, сър, е да останем.

Тишина. На Езр се стори, че забелязва облекчение върху повечето от лицата на присъстващите. Само заместник-командирът на флота гледаше мрачно. Сам Дотрейн обаче не беше толкова въздържан.

— Момчето ми, моля те, размисли отново. Семейството ти притежава два от корабите на експедицията, които са изложени на голям риск. Не би било позорно да се оттеглим, преди да сме изгубили всичко. Напротив, това ще е мъдра постъпка. Новородените са твърде опасни, за да…

Парк се отдели от мястото си край масата, масивната му ръка се протегна напред и внимателно се отпусна върху рамото на Сам Дотрейн. Гласът на командира прозвуча необичайно меко.

— Съжалявам, Сам. Ти наистина направи всичко, което е по силите ти. В това число и да ни накараш да изслушаме един младши съдружник. Сега дойде време всички ние… да вземем единодушно решение и да продължим нататък.

Чертите на Дотрейн се разкривиха от страх и чувство на безсилие. Той постоя така за миг, потръпващ от усилието да се концентрира, после изпусна дъха си със свистене. Изведнъж заприлича на много възрастен и уморен човек.

— Така е, капитане.

Парк се върна отново на мястото си край масата и хвърли невъзмутим поглед към Езр.

— Благодаря ти за съвета, стажант Вин. Очаквам да запазиш в пълна тайна казаното на тази среща.

— Тъй вярно, сър — изопна се Езр.

— Свободен си.

Вратата зад гърба му се отвори и Езр се отправи към изхода. Докато се оттегляше, чу капитан Парк да се обръща към съвета: