Върнър Виндж - Дълбина в небето

— Трета възможност: събираме лагера и се отправяме обратно към Триланд.

Вин не успя да прикрие стъписването си. Сам Дотрейн се намеси, за да внесе допълнителни уточнения.

— Момко Вин, капитанът имаше предвид, че те значително ни превъзхождат по численост, а твърде вероятно и по въоръжение. Никой от нас няма вяра на тези Новородени. Обърнат ли се срещу нас, нямаме никакви шансове. Прекалено рисковано е да…

Кира Пен Лизолет гневно удари с длан по масата.

— Възразявам! Според мен тази среща е пълен абсурд още от самото начало. И което е още по-зле — свидетели сме на това как Сам Дотрейн я използва, за да наложи собственото си мнение.

Толкова за теорията, която Киви представи като позиция на майка й.

— На никого от вас не съм дал думата! — Капитан Парк замълча, оглеждайки строго членовете на съвета. — Четвърта възможност: първи предприемаме атака срещу флота на Новородените и завладяваме системата.

— Опитваме се да я завладеем — поправи го Дотрейн.

— Възразявам ! — Отново беше Кира Пен Лизолет. Тя замахна с ръка, активирайки интерактивното изображение. — Една атака от наша страна е единственият ни шанс за успех.

Изображението не беше нито гледката, която се виждаше през илюминаторите на техните кораби, нито картина от телескопите, насочени към света на Паяците. Не се базираше и на прогнозните таблици, които толкова често поглъщаха вниманието на стратезите. Приличаше по-скоро на навигационна диаграма, показваща скоростните вектори на двете флоти и съотношението на позициите им, разположението спрямо света на Паяците и Изчезващата звезда. Графиките изобразяваха и техните възможни бъдещи позиции в координатната система. Диамантените скали също бяха отбелязани. Имаше фиксирани и други цели, военни тактически символи, сведения за гигатонове, ракетите-бомби и евентуални контрамерки.

Езр се взираше в изображението и се напъваше да си припомни наученото в часовете по военни науки. Очевидно слуховете за секретния товар на капитан Парк излязоха верни. Експедицията имаше зъби — по-дълги и по-остри, от която и да е друга търговска флота. Пък и воините на Чуенг Хо разполагаха с достатъчно време да се подготвят, колкото и невероятно да изглеждаше намирането на място за засада в тая система или пък при оскъдните възможности да се скрие оръжие в нея.

Флотата на Новородените също беше подробно обозначена: около местата на нейните кораби изобилстваше от военни символи и обозначения, които доказваха колко труден би бил всеки опит за проникване. Новородените разполагаха с много по-съвършени системи от тези на Чуенг Хо, а товарът им беше двойно по-голям от техния. Очевидно повечето от него се състоеше от различни видове оръжия.

Езр отново насочи вниманието си към присъстващите в заседателната зала. Чудно кой освен Кира Лизолет би одобрил тази внезапна и коварна атака? В детството си Езр отдели много време за изучаване на Стратегиите, но винаги му бяха повтаряли, че коварството може да е плод само на болни мозъци или пък е присъщо единствено на родените злодеи. И дума не можеше да става някой достоен и самоуважаващ се представител на Чуенг Хо да прибегне до подлост, при каквито и да е обстоятелства. Сега му трябваше известно време да проумее, че присъства на заседание, при което Търговският съвет планира умишлено коварство.

Мълчанието продължи необичайно дълго. Дали пък не чакаха той да каже нещо? Най-сетне капитан Парк отново заговори:

— Предполагам си се досетил, че се намираме в безизходица, стажант Вин. Ти нямаш право на глас, нито пък притежаваш необходимия опит и информация за създалата се ситуация. Без да те обиждам, държа да подчертая, че намирам присъствието ти на тази среща за крайно смущаващо. Причината за това изключение е, че си единственият член на екипажа, който е и притежател на два от корабите ни. Ако имаш какво да кажеш относно изброените възможности за действие, ние ще сме… хм… щастливи да го чуем.

Въпреки че бе най-нискостоящият по длъжност сред участниците в спора, сега стажант Езр Вин прикова вниманието на всички присъстващи. Какво ли трябваше да каже? В главата му се нароиха хиляди въпроси. В училище го подготвяха да взима бързи решения, но тогава поне му даваха повече информация, на която да се опре. Беше ясно, че тези хора не се интересуват особено от неговото мнение. Тази мисъл внезапно го освободи от обзелата го паника.

— С-с-само четири възможности ли съществуват, флотски командир? Няма ли и други, по-второстепенни, които не бяха споменати тук?