Върнър Виндж - Дълбина в небето

Парк рязко махна с ръка към Езр:

— Свободно, стажант.

Преди триста години, когато Езр беше още на пет, капитан Парк посети тяхното фамилно имение на Канбера. Родителите му го посрещнаха царски, макар тогава той да не беше дори командир на кораб. Но Езр помнеше най-вече подаръците на този — както му се стори тогава — сърдечен и приятелски настроен човек.

При следващата среща Вин беше вече на седемнайсет, бъдещ стажант-търговец, а Парк събираше флотата си на Триланд. Каква невероятна промяна! Оттогава да бяха разменили има-няма стотина думи и то само по официални поводи. Езр нямаше нищо против тази анонимност. Какво ли не би дал и сега отново да потъне в нея!

Капитан Парк изглеждаше така, сякаш току-що е лапнал нещо кисело. Той обходи с поглед членовете на Търговския съвет и Вин се зачуди на кого ли точно се гневи.

— Млади момко… Хм… Стажант Вин, изправени сме пред една… твърде необичайна ситуация. Предполагам сте запознат с деликатното положение, в което ни постави пристигането на Новородените. — Очевидно капитанът не очакваше отговор и думите „Да, капитане“ заседнаха в гърлото на Езр. — За момента разполагаме с няколко възможни хода за действие.

Встъплението му беше последвано от нов изпитателен поглед към членовете на Търговския съвет.

Езр си даде сметка, че Киви Лин Лизолет не е дрънкала само празни приказки. Командирът на флотата разполагаше с пълна свобода на действие, при какъвто и да е тактически казус и имаше право на вето, когато се решаваха стратегически въпроси. Ако ставаше дума за промяна в крайната цел на експедицията обаче, той зависеше от мнението на Търговския съвет. Очевидно нещо при прилагането на този правилник не се беше получило както трябва. Случаят не можеше да се причисли към рутинните, защото командирът имаше решаващ вот при подобни ситуации. Не, по всичко личеше, че това е безизходно положение, предизвикано от вълнения сред управляващия екип на експедицията. Преподавателите в школите често даваха за пример подобно стечение на обстоятелствата. Ако това се случеше на практика обаче, най-вероятно някой младши съдружник би станал решаващ фактор при вземането на решение. Или с други думи щеше да се превърне в жертвен агнец.

— Първа възможност — продължаваше Парк, който очевидно не си даваше сметка за мрачните мисли в главата на Вин. — Играем по свирката на Новородените. Съвместни действия и съвместен контрол над оборудването и екипировката в предстоящата експедиция.

Езр се зае да изучава изражението върху лицата на членовете на съвета. Кира Пен Лизолет седеше до командира на флота. Беше облечена със зелената униформа на нейната фамилия. На ръст не надвишаваше много Киви, но изглеждаше самоуверена и разумна. Въпреки дребния ръст тя излъчваше невероятна физическа сила. Фигурите на стрентманианите бяха необикновени дори по стандартите на Чуенг Хо и огромното разнообразие от раси в техните владения.

Някои от членовете на съвета бяха нахлузили обичайните си лицемерни маски, но не и Кира Пен Лизолет. По всичко личеше, че тя е категорично против тази първа „възможност“, за която говореше капитан Парк. Вниманието на Езр беше привлечено от друго познато лице. Сам Дотрейн.

Членовете на съвета, които участваха в мисията, бяха сред най-почитаните хора. Активно действащите собственици се брояха на пръсти; повечето ръководни кадри бяха добри професионалисти, борещи се със зъби и нокти за привилегията да притежават свой собствен кораб. На съвещанието присъстваха и няколко старци на пределна възраст — опитни експерти, които предпочитаха да участват в управлението, отколкото да притежават свой кораб. Сам Дотрейн беше един от тях. Навремето работеше за семейството на Вин. Езр предположи, че той също е против първата „възможност“, предлагана от Парк.

— Втора възможност: отделни командвания, никакви съвместни операции на повърхността, при първи удобен случай се свързваме с Паяците и им се представяме.

Значи се оставяме в ръцете на бога на търговията и се уповаваме той да определи кои са великите завоеватели. Ако има трима участници в надпреварата, рискът от предателство вероятно ще намалее. След няколко години техните взаимоотношения с Новородените може би ще станат относително нормални и ще се базират единствено на почтена конкуренция. Разбира се, съществува риск Новородените да приемат едностранния опит за контакт с Паяците като предателство. Лошо. Много лошо. Въпреки това на Вин се стори, че половината от членовете на съвета подкрепят именно този вариант. „Но не и Сам Дотрейн!“ Старият човек тръсна решително глава по посока на Вин, давайки му съвсем ясен знак.