Върнър Виндж - Дълбина в небето

Телескопите на хората постоянно наблюдаваха Изчезващата звезда още от времето, когато човечеството излезе в открития космос. От векове се знаеше, че около нея кръжи планета с размери почти колкото Земята, чийто химически състав предполага наличието на живот. Ако Изчезващата беше нормална звезда, тя сигурно щеше да е едно от най-прекрасните места във Вселената, а не огромна снежна топка, каквато е през повечето време. Освен нея в системата на Изчезващата звезда нямаше никакви други планети. Още древните астрономи потвърдиха със сигурност, че тази единствена планета няма спътници в орбитата си. В съседство не се забелязваха никакви други небесни тела, газови гиганти, астероиди или комети. Пространството около Изчезващата звезда беше като пометено. Това щеше да е естествено за място, където наскоро е станала някаква космическа катастрофа. Вероятно звездата някога също е избухвала, но оставаше енигма как е оцелял единственият свят край нея. Тази беше само една от мистериите, които чакаха отговор в този край на вселената.

Ето защо изследователите бяха нетърпеливи да се запознаят отблизо със загадъчната система. За краткото време, прекарано в нея, флотата на капитан Парк трескаво започна да я проучва и събра няколко килотона проби от повърхността на ледената планета. Откриха и четири скали в пространството на системата, които можеха да бъдат наречени дори астероиди в зависимост от настроението на говорещия. Бяха твърде странни обекти с дължина около два километра. Оказаха се монолитни диаманти. Учените от Триланд едва не си издраха очите един другиму, опитвайки се да обяснят този феномен.

Но така или иначе диамантът не става за ядене, особено пък ако е необработен. Ако го нямаше родният коктейл от полезни вещества и благородни метали, животът на флота щеше да е далеч по-труден и суров. Проклетите Новородени не стига, че закъсняха, но и извадиха късмет. Разполагаха с много по-малко научни работници и академични глави, корабите им бяха по-бавни, ала за сметка на това имаха неизчерпаеми количества техника и оръжие.

Водачът на Новородените се усмихна благо и продължи:

— В системата на Изчезващата звезда съществува едно-единствено място, където има наличие на летливи вещества — светът на Паяците. — Той обходи с поглед залата и задържа очи върху представителите на Чуенг Хо. — Знам, че това е въпрос, който мнозина от вас биха искали да отложим за времето, когато Паяците отново се активират… Всяко забавяне обаче има своята цена, освен това нашата флота притежава достатъчно тежкоподемни сонди. Директор Рейнолт — аха, значи това беше името на червенокосата! — напълно споделя мнението на вашите учени, че местните обитатели никога не биха надскочили етапа на тяхното примитивно радио. Всички тези „паяци“ сега са вкочанени дълбоко под земята и ще останат в това положение, чак докато Изчезващата звезда отново засвети.

Това трябваше да се случи след около година. Причината за този цикъл на Изчезващата звезда си оставаше загадка, но преминаването от светлина към мрак се повтаряше периодично и оставаше почти непроменено през последните осем хиляди години.

На централната маса до капитана на Новородените седеше С. Джей Парк и усмивката му бе почти толкова искрена, колкото и тази на Томас Нау. Командирът на флота Парк не се радваше на симпатия и подкрепа от страна на Департамента по горите. Отчасти причината бе, че съкрати до краен предел времето за подготовка на мисията. А тогава все още нямаше дори намек за наличието на конкурентна експедиция. Като добавка той едва не стопи двигателите на корабите, за да навакса закъснението и успя да изпревари, макар и с малко, флотата на Новородените. Сега можеше с основание да претендира за честта на първооткривател, но ползата не беше кой знае каква: диамантените скали и известно количество летливи вещества от самотната планета. До първото кацане те нямаха дори бегла представа как изглеждат обитателите на този свят. Изследванията на повърхността, проучванията около планините и ровенето из бунищата на непознатата цивилизация обаче им разкриха много. Сега вече можеха да търгуват с откритията, които направиха.

— Време е да започнем да си сътрудничим — продължаваше Нау. — Не зная доколко сте запознати с хода на дискусията от последните два дни. Не се и съмнявам, че около нея вече се носят най-различни слухове. Съвсем скоро ще имате на разположение всички подробности, но ние с капитан Парк и вашият Търговски съвет решихме, че тази вечеря е чудесен повод да огласим съвместното си начинание. Имаме намерение да осъществим едновременно кацане. Основната задача ще бъде да извлечем най-малко един милион тона вода и приблизително същото количество метални руди. Нашата флота разполага с тежкоподемни сонди, които имат достатъчен потенциал за такава работа. Допълнителните задачи включват монтирането на дискретни сензори за наблюдение и събирането на известно количество културни образци. Резултатите от изследванията и събраните ресурси ще бъдат поделени поравно между двете експедиции. Междувременно ще съберем скали, за да изградим прикритие за двата лагера, които, надявам се, да не са на повече от няколко светлинни секунди от поселищата на Паяците.