Върнър Виндж - Дълбина в небето

— Според теб какво си мислят те в момента? Докато наблюдавах флотските офицери на връщане от банкета, стигнах до заключението, че отношението им към Новородените доста се е смекчило.

— Просто са доволни, че вече е сключен някакъв договор. Не ми е известно обаче какво точно мислят хората от Търговския съвет.

— Това поне лесно ще разбереш, Езр. Ако този банкет е успял да им замаже очите, тогава настоявай въпросът да се разнищи издъно. Добре де, известно ми е, че си още стажант; че има строг ред, правила и обичаи — все дрънканици от този род. Но твоето семейство е собственик на тази експедиция, за бога!

Езр се приведе напред.

— Само един от собствениците.

Тя за първи път споменаваше този факт. До сега и двамата или по-скоро Езр се боеше по някакъв начин да засегне темата за социалната пропаст, която ги делеше един от друг. Опитваха се да потиснат съмнението, че другият извлича някаква тайна полза от връзката им. Родителите на Езр Вин и двете му лели притежаваха една трета от експедицията: два кораба и три спускателни апарата за кацане на повърхността. Като цяло фамилията Вин.27 владееше трийсет кораба, ангажирани с дузина начинания в различни точки от космическото пространство. Пътуването до Триланд беше странична инвестиция, възможна единствено за най-достойните представители на фамилията. След век-два той отново щеше да е при семейството си, с около десет-петнайсет години по-възрастен. Езр с нетърпение очакваше срещата, за да докаже на своите родители, че тяхното момче е успяло в живота. Дотогава обаче трябваше сам да се справя с проблемите.

— Триксия, има разлика между това да си съсобственик на една експедиция и да си неин ръководител. Особено пък в моя случай. Ако родителите ми участваха в нея, сигурно щяха да имат думата при вземането на важни решения. Но те вече са видели достатъчно по време на междузвездните си пътешествия и сега имат нужда от почивка. А аз съм първо стажант, а после съсобственик.

Той доста болезнено усети този факт на собствения си гръб. Едно нещо беше винаги гарантирано при експедициите на Чуенг Хо — в тях не се допускаха никакви семейни привилегии; по-скоро важеше обратното.

Триксия дълго мълча, а очите й внимателно изучаваха лицето му. Какво ли предстоеше отсега нататък? Езр добре помнеше суровото предупреждение на леля си Филипа да внимава с жените, които увисват на шията на някой богат млад търговец и очакват той да им осигури дните до края на живота. А което е още по-лошо — понякога дори успяват да се докопат до управлението в бизнеса на достойните и почтени Фамилии.

Езр беше на деветнайсет, а Триксия Бонзол — на двайсет и пет. Сигурно си въобразяваше, че може да предявява всякакви претенции към него. „О, Триксия, моля те, недей!“

Най-накрая тя се усмихна — много по-нежно от обикновено.

— Хубаво, Езр. Постъпи така, както смяташ за най-правилно, но… Моля те само за едно — да помислиш върху това, което ти казах.

После протегна ръка към лицето му и го погали. Целувката й беше лека и колеблива.

Хлапето го издебна точно пред вратата на стаята му.

— Здрасти, Езр, гледах те снощи.

Това почти го накара да спре. „Тя говори за банкета!“ Търговският съвет очевидно беше решил срещата да се препредава за всички членове на екипажа, които по една или друга причина не присъстват лично.

— Точно така, Киви, снощи си ме гледала на екрана, а сега ме виждаш от плът и кръв. — Той отвори вратата на стаята си и пристъпи напред. Малката нахалница беше прилепнала така плътно до гърба му, че се озова вътре почти едновременно с него. — Е, казвай какво те води насам.

Киви притежаваше безспорен талант да изтръгва от събеседника си точно тези въпроси, които иска да чуе.

— И двамата имаме дежурство след две хиляди секунди, та си рекох, че можем да слезем заедно долу и да поклюкарстваме.

Вин премина в другата стая, но този път хлопна вратата след себе си. Вътре се преоблече в работен костюм. Когато отново излезе, малката още го чакаше. Той примирено въздъхна.

— Не съм научил никакви клюки.

„Проклет да съм, ако повторя онова, което ми каза Триксия!“

Киви обаче се ухили победоносно.

— Затова пък аз научих нещо. Хайде, идвай! — тя отвори външната врата към общия коридор и направи дълбок поклон пред него въпреки нулевата гравитация. — Искам да си сверя наблюденията с онова, което ти си видял на живо. Макар ти да присъства лично там, мога да се обзаложа, че имам повече информация. Съветът инсталира три предавателя, включително и при входа на залата, така че имах по-добра наблюдателна позиция от теб.