Върнър Виндж - Дълбина в небето

Вин отново извърна очи към Триксия и й се усмихна. Тя несъмнено щеше да усети какво се крие зад тази усмивка, но той се надяваше да заблуди поне Новородените. Какво ли не би дал, за да притежава хладнокръвието на капитан Парк и като него да умее да се държи приветливо дори в такъв напрегнат момент. Командирът седеше начело на масата и водеше непринуден разговор с Томас Нау от Новородените. Някой страничен наблюдател би помислил, че двамата са стари приятели от училище. Вин се облегна назад и се опита да улови не смисъла на казаното, а отношенията между събеседниците и техния начин на мислене.

Не всички Новородени обаче бяха толкова приветливи и разговорливи. Ето например онази червенокосата, която седеше само няколко места по-встрани от Томас Нау. Бяха я представили, но Вин не запомни името й. С изключение на искрящата сребърна огърлица по нея не се забелязваха никакви други украшения, а облеклото й беше просто, дори строго. Имаше слаба фигура и възрастта й трудно можеше да се определи. Дори червената й коса да беше фризирана специално за случая, ефектът от прозрачната безцветна кожа не би могъл да се постигне с никаква козметика. Открояваше се сред останалите със своята екзотична красота, която нито скованото държание, нито твърдата права линия на устните можеше да затъмни. Очите й спокойно оглеждаха масите, сякаш е съвсем сама. Вин отбеляза, че домакините бяха оставили празни местата от двете й страни. Триксия често го закачаше, че е голям женкар, макар и само във фантазиите си. Само че тази странна жена можеше да му се яви по-скоро в някой кошмар, нежели в пристъп на сладостна нега.

Томас Нау стана от мястото си зад главната маса. В същия момент обслужващият персонал отстъпи назад и се подреди покрай стените. Шумът от разговорите между Новородените и техните гости постепенно заглъхна и в помещението останаха да ехтят само гласовете на някои от Търговците, увлечени в разгорещен дебат.

— Време е да вдигнем тост в чест на нашето междузвездно приятелство — промърмори Езр.

Бонзол го ръгна с лакът в ребрата и впери поглед към масата на командирите на двете флоти. Езр забеляза, че тя едва потиска смеха си, когато водачът на Новородените наистина започна с тези думи.

— Приятели, в този момент всички ние се намираме далеч от дома — и той направи жест, сякаш искаше да обхване безкрая отвъд стените на банкетната зала. — И от двете страни бяха допуснати сериозни грешки. Освен това си даваме сметка, че тази звездна система е твърде необичайна и загадъчна.

И как иначе, щом като тази звезда е толкова непостоянна. На всеки 250 години тя изчезваше за период от 215, сякаш съвсем угасваше.

— През последното хилядолетие астрофизици от не една и две цивилизации са се опитвали да убедят своите управници, че трябва да изпратят експедиция в тази част на космоса. — Той замълча и се усмихна. — Разбира се, до нашата ера това не е било по силите на Човешката общност. Но ето че сега има не една, а две експедиции, устремени към една и съща цел.

Навсякъде из залата се забелязаха усмивки, които прикриваха една-единствена мисъл: „Ама че кучешки късмет!“ .

— Естествено, за това съвпадение има съвсем основателни причини. То е напълно логично и закономерно. Само преди няколко години необходимост от подобна експедиция все още не съществуваше. Сега обаче тя е налице — разумните същества, които вие наричате Паяците. Досега това е едва третият познат вид, освен хората, който притежава интелект. Малко вероятно е тяхната цивилизация да е възникнала по естествен път в тази пуста и сурова система. Паяците изглежда са наследници на странстващи между звездите същества, каквито човечеството до този момент не е срещало по своя път. Имаме всички основания да смятаме, че това ще е най-голямото съкровище, на което са се натъквали Търговците от Чуенг Хо, още повече, че Паяците съвсем наскоро са преоткрили радиото. Очакваме да са хрисими и сговорчиви като всяка западнала човешка цивилизация.

Нау се засмя пренебрежително и се обърна към капитан Парк.

— До този момент не си давах сметка колко съвършено се попълват нашите силни страни и слабостите ни, допуснатите грешки и внезапните прозрения. Вие идвате от много по-далечно място, затова пък корабите ви са по-бързи от нашите. Въпреки че пристигаме от сравнително близо, на нас ни трябваше време да пренесем тежкия си товар, който е по-голям от вашия. И двете експедиции са направили своите изчисления съвсем точно и са стигнали до почти едни и същи резултати.