Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Никого няма да убиваме, Фам — поклати глава Сура. — И казаното от теб също няма да бъде разпространено, поне не надлъж и нашир. Присъстващите в залата ще запомнят речта ти, но техните записващи устройства… Повечето използват нашето информационно оборудване… Нашето безплатно гостоприемство, схващаш ли? Твоите думи ще бъдат преработени в някаква… по-безопасна реч. През следващите двайсет Ксек — продължи тя — ти ще отидеш на специална среща със своите опоненти. Излизайки оттам, ти ще съобщиш, че сте постигнали компромис: Чуенг Хо ще положат още по-големи усилия за усъвършенстването на нашите мрежови информационни услуги, чрез които да бъдат възстановявани цивилизации. Но ще оттеглиш предложението си за междузвездно правителство, убеден от аргументите на останалата част от нас.

— Това можеш да уредиш — Какво представление! — Но пак ще ти се наложи да избиеш доста хора.

— Не! Ти ще обявиш и своята нова цел: експедиция до Далечния край на Обитаваното от хора космическо пространство. Ще бъде очевидно, че отчасти изпитваш горчивина, но ще ни пожелаеш успех. Твоята флотилия е почти готова, Фам, и те очаква на двайсетина градуса назад през Зева. Корабите са оборудвани отлично и няма да има изненади. Автоматиката на флотилията е извънредно добра, много по-скъпа отколкото е разумно за печалбата. Не е необходимо да стоиш в непрекъснато Бдение и първото ти излизане от камерата за летаргичен сън ще бъде след векове.

Погледът на Фам прескачаше от лице на лице. Предателството на Сура беше възможно единствено в случай, че повечето командири на кораби от флотилията му в действителност подкрепяха Ратко, Бутра и Кюо. И само ако бяха наговорили невероятни лъжи на собствените си хора.

— Откога… планираш това, Сура?

— Откакто беше младеж, Фам. През по-голямата част от живота си. Но се молех никога да не стигаме до този момент.

Фам кимна безмълвно. Ако Сура наистина планираше действията си толкова отдавна, нямаше да допусне никакъв пропуск.

— Моята флотилия ме чака, казваш? — устните му оформяха всяка дума. — И екипажът сигурно е съставен от най-върлите ми привърженици. Колко са? Трийсет хиляди?

— Доста по-малко, Фам. Проучихме много старателно твоите запалени привърженици.

Кой ще пожелае да замине на еднопосочно пътуване към вечността, ако има право на избор? Много старателно те бяха задържали и неговите привърженици извън тази стая. Но Сами?

— Сами?

Командирът на неговия флагмански кораб посрещна погледа му, но устните му трепереха.

— Сър, аз… ссъжалявам. Джун иска да живея по различен начин. Ние… ние сме Чуенг Хо, но не можем да заминем с вас.

— Аха — наклони глава Фам.

Сура се приближи и Фам осъзна, че ако скочи рязко, вероятно ще успее да сграбчи дръжката на стола й и да пробие с юмрук мършавия й гръден кош. Да бе, и да си счупя ръката от усилието. Сърцето на Сура беше машина от векове.

— Фам? Всичко беше една прекрасна мечта. И докато се мъчехме да я осъществим, се превърнахме в това, което сме сега. Но в крайна сметка мечтата се оказа само блян. Още една изгубена илюзия.

Фам се обърна. Не отговори. До изходите стояха телохранители и чакаха да го ескортират. Не погледна към децата си. Подмина и Сами Парк, без да произнесе и дума. Но някъде в потайните, ледени дълбини на сърцето му нещо пожела късмет на неговия флагмански командир. Сами също го предаде, но не като останалите. И той несъмнено вярваше в историята за новата флотилия. Та кой ще плати за флотилия, каквато Сура ми описа? Не и лукави търговци като Сура Вин и нейните деца с каменни лица, нито пък другите, които са планирали протичането на днешния ден. Много по-евтино и по-сигурно е да се построи флотилия от истински ковчези. Моят баща разбираше. Най-добрият враг е заспалият вечен сън враг.

Фам излезе в дългия коридор, заобиколен от телохранители. Всички му бяха непознати. В съзнанието му се беше запечатило лицето на Сура при последния му поглед. В очите на старата жена имаше сълзи. Нейното последно представление.

Тясна тъмна кабина. Стая, предназначена за младши офицер в малък лагер. Работното му облекло се носеше из дрешника-чувал. Баджът на ревера му нашепваше и пред очите му плуваше някакво име: Фам Тринли.

Както винаги, когато Фам позволяваше на гнева си да го изпълни, спомените му се нижеха по-ясно от образите във визьора на шлем. Завръщането в настоящето беше истинска подигравка. Флотилията на Сура не се оказа летяща гробница. Дори сега, две хиляди години след предателството й, Фам все още не намираше обяснение за постъпката й. Най-вероятно имаше и други предатели, с голяма власт и някакво съзнание, които бяха настояли Фам и преданите му хора да не бъдат убити. „Флотилията“ беше съставена от ремонтирани кораби, чието пространство беше достатъчно само за бегълците и техните камери за летаргичен сън. Но на всеки кораб беше зададена различна траектория. И след едно хилядолетие те се пръснаха във всички посоки из Обитаваното от хора космическо пространство.