Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Фам, не разбираш ли? Ние покорихме цялото Обитавано от хора космическо пространство, но не можем да управляваме цели цивилизации. За подобно начинание ти е необходима раса от влюбени в теб роби. А ние, Чуенг Хо, никога няма да се превърнем в такива!

Фам се застави отново да погледне Сура в очите. Тя излизаше с този аргумент от самото начало и никога не се поколеба да го използва. Трябваше да предвидя, че някой ден ще стигнем и дотук! Сега тя щеше да загуби, а Фам не можеше да й помогне по никакъв начин.

— Съжалявам, Сура. Когато произнасяш речта си, ще имаш възможност да кажеш същото на милиони хора. Много от тях ще ти повярват. След това всички ще гласуваме.

И… и за първи път от всичко, което видя във Великата зала и от това, което прочете в погледа на Сура, Фам разбра, че е победител. Сура се извърна и синтетичният й глас произнесе тихо:

— Не, аз няма да произнасям никаква реч. Гласуване? Странно, че сега трябва да разчиташ на други… Научихме как си прекратил стрентманианския Погром.

Смяната на темата беше абсурдна, но забележката й засегна болното му място.

— Приземих се с един-единствен кораб, Сура! Ти какво би направила на мое място? — Спасих проклетата им цивилизация, или поне тази част от нея, която не беше чудовищна.

— Извинявай… — вдигна ръка Сура. — Фам, ти просто си много добър и имаш невероятен късмет — като че ли говореше повече на самата себе си. — За тези почти хиляда години и двамата работихме за провеждането на Срещата. Открай време се преструвахме, но с течение на времето създадохме една търговска култура, която може да просъществува колкото твоите оптимистични мечти. И винаги съм знаела, че най-накрая, когато всички застанем лице срещу лице на Великата среща, здравият разум ще надделее — тя поклати глава и по устните й премина лека усмивка. — Но никога не съм си представяла, че твоят късмет ще ти предостави катастрофата на Намджем в такъв идеален момент… както и че ти ще успееш като с вълшебна пръчица да я овладееш. Фам, ако последваме твоя път, най-вероятно до десетина години на Намджем отново ще има бедствие. За няколко века Чуенг Хо ще се разделят на многобройни враждуващи помежду си структури, всяка от които ще се смята за „междузвездно правителство“. И мечтата, която споделяхме, ще бъде разрушена… Прав си, Фам. Ти можеш да спечелиш гласуването… и именно затова няма да има гласуване, или поне не такова, каквото си мислиш.

В първия момент той не обърна внимание на думите й. Фам Нувен беше предаван стотици пъти. И беше развил усет към предателите дори още преди да види за първи път космически кораб. Но… Сура?! Сура беше единствената, на която винаги се доверяваше. Неговата спасителка. Неговият най-добър приятел. Единствената, с която възнамеряваше да сподели живота си. А сега…

Фам огледа помещението, а умът му анализираше промяната в обстановката по-задълбочено от всеки друг път. В стаята освен Сура бяха и нейните адютанти — шестима на брой. Присъстваха и Ратко, Бутра и Кюо. От неговите хора тук беше само Сами Парк, застанал малко встрани. Помощникът му изглеждаше зле.

Най-накрая Фам погледна пак към Сура.

— Не разбирам… но каквато и игра да играеш, не можеш да промениш гласуването. Милион души ме чуха.

— Да, чуха те — въздъхна Сура, — и при един честен избор вероятно ще получиш достатъчно гласове. Но много, за които смяташ, че те подкрепят… всъщност са на моя страна.

Тя се поколеба, Фам отново погледна трите си деца. Ратко отбягна очите му, но Бутра и Кюо отвърнаха на погледа му с мрачна решителност.

— Никога не сме искали да те нараним, татко — каза Ратко и най-после го погледна. — Ние те обичаме. Цялото това представление със Срещата целеше да ти покаже, че Чуенг Хо не могат да се превърнат в онова, което ти искаш. Но събитията не протекоха така, както очаквахме…

Думите на Ратко не бяха важни. По-страшното личеше по израженията на неговите деца. Същите каменни маски, каквито бе видял върху лицата на своите братя и сестри една канберска сутрин. Нима цялата любов помежду ни е била… представление?

Очите му отново потърсиха Сура.

— И как възнамеряваш да спечелиш? С внезапната, инцидентна смърт на половин милион души? Или просто избирателно премахване на трийсет хиляди фанатични нувенисти? Няма да стане, Сура. Тук има прекалено много честни хора. Може би днес ще победиш, но моята реч ще остане. Рано или късно ти ще започнеш своята цивилна война.