Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Почти ли? — Фам вдигна очи от приближаващата се луна. Всички членове на екипажа бяха облечени в скафандри за високо налягане. — Проклятие! Ето я!

В най-лошия случай Чуенг Хо разполагаха с три равностойни ударни групи. При успех положението можеше да се промени. При успех всяка операция щеше да бъде истинско чудо, спасителен изход, до който местното население нямаше как да се добере само. Вероятно десетина пъти в историята на всички цивилизации беше избухвала сериозна междузвездна война, обхващаща периметър от няколко светлинни години. Фам се питаше какво би помислил баща му, ако знаеше какво ще извърши един ден неговият отхвърлен син. Обърна се отново към приближаващата се луна. Най-бързият кораб щеше да стигне до Тарелск след 50 Ксек.

— Какви са последните новини? — попита Фам.

— Както очаквахме, правителството на Тарелск отхвърля нашите искания. Смята, че ние сме завоеватели, а не техни спасители. И не са излъчили обръщението ни към населението на Тарелск.

— Но сигурно хората са разбрали?

— Изобщо не е сигурно. Имахме три успешни близки полета. Изстреляхме роботите преди 4 Мсек, но скоростта им е едва една десета от светлинната. Получихме ясна картина за около милисекунда, но гледката потвърди информацията на шпионите на Сура. Смятаме, че правителството е обявило извънредно военно положение.

Фам тихо подсвирна. В този случай всяка внедрена компютърна система ставаше собственост на правителството. Това беше най-крайната форма за контрол над обществото, измислена някога.

— Следователно сега трябва да ръководят всичко. Единственият проблем е, че никой деспот не разполага с възможности да предскаже всички подробности от отклика на хората. Дори мощните бомби, способни да взривят цели планети, нямат ужасната слава на унищожители на цивилизации. Управниците на Тарелск са преминали всякакви граници — Фам се облегна назад. — Добре. Положението става по-ясно и по-рисковано. Ще поемем най-краткия курс. Тези гадове ще избият всички, ако им оставим време. Следвайте план пет.

Това означаваше изпращането на вълна след вълна от разрушителни устройства. Първо щяха да полетят импулсни бомби с изключително точно насочване, които да ослепят и оглушат наблюдателната автоматика на Тарелск. Веднага след тях щяха да се спуснат каргокапсулите, затрупвайки населените зони на луната с автоматиката на Чуенг Хо. Ако планът на Фам сработеше, оборудването на Тарелск щеше да се сблъска с друга, напълно чужда за него система, която извънредното военно положение, въведено от правителството, нямаше да може да контролира.

Флотилията на Фам извърши нисък полет през системата Намджем. За няколко хиляди секунди маневрата ги предпазваше от директния обстрел на Тарелск. Само по себе си това беше новаторство. Цивилизованите системи не обичаха да допускат в средата на населените си зони ракети с широк обсег на действие — да не говорим за енергийните оръжия на космическите кораби. Огромни глоби, дори заточение или конфискация беше цената за подобни нарушения. И за първи път някой показваше среден пръст на всички правила. Трийсетте кораба на Фам Ксек наред намаляваха скоростта с включени фарове. Те прелетяха над средните северни ширини на Намджем на височина под двеста километра със скорост почти двеста километра в секунда. Под тях се мяркаха гори, поддържани пустини или временни селища, приютили бежанците от Алджин. Тогава преминаха в орбитален полет, като масата на планетата почти не промени траекторията им. Полетът приличаше на детска компютърна игра — планетата буквално се въртеше пред очите им.

Само на километри пред тях пространството пламтеше в адски отблясъци. Нищожна част бяха предизвикани от отбранителния обстрел. Това беше и истинската причина за забраната на високоскоростните полети в населените зони. Пространството около Намджем навремето беше идеален пример за активно усъвършенстване. Дори се говореше за построяване на орбитални станции. Това усъвършенстване беше забавяно успешно от правителството, но и тогава ниският космос гъмжеше от хиляди совалки и сателити. В най-хубавите времена микрокатастрофите оставяха толкова повредени апарати, че в пространството около Намджем събирането на отпадъци се превърна в най-развитата индустрия.

Тази уредена търговия бе прекратена преди много Мсек. Армадата на Чуенг Хо не ускори настъпването на хаоса, но започна изстрелването на сигнални бомби и енергийни лъчи, които се пръскаха на стотици километри наоколо. Енергийните лъчи на Фам пометоха милиони тонове повредени космически апарати, товарни кораби и бойните кораби на правителството… По този начин те обявиха своето приближаване. Надяваха се да няма невинни жертви. Зад тях оставаха само овъглени корпуси, пръснати из космоса — като истинско бойно поле.