Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Да… имаме основателни причини да побързаме за Срещата…

Встрани бяха задействани програмите за график, които вече разработваха идеята.

— … Ако използваме запасите за непредвидени обстоятелства, ще успеем да поддържаме почти сто души на кораб в Бдение през целия полет до Намджем. Ще бъдат достатъчни, за да проучат положението и да съставят планове за действие. По дяволите! След двайсет години ще координираме действията си и с други флотилии!

Сами Парк отново се превърна в командира на флотата. Взираше се в изчисленията, обмисляше възможностите.

— Да, флотилията на старата Земя е на по-малко от четвърт светлинна година от нас. Половината от всички пратеници също са на по-малко от шест светлинни години разстояние. Разбира се, дистанцията непрекъснато намалява. Какво ще правим със Сура и останалите Чуенг Хо, които вече са в системата?

Сура щеше да оцелее. Тя разбираше посоката, в която се въртеше Колелото на съдбата, дори да не вярваше, че може да бъде променена. Още преди век премести главната си квартира от Тарелск. „Лагерът“ й беше на безопасно място в астероидния пръстен. Тя щеше да се досети какво ще опитва да направи Фам. Първата вълна от доклади вероятно вече се носеше към тях. Може би наистина съществуваше Богът на цялата Търговия. Със сигурност се виждаше намесата на една „Невидимата ръка“. Срещата на Намджем нямаше да протече така, както Фам си представяше.

Година след година флотилията на флотилиите се съсредоточаваше около Намджем. Пет хиляди светлинни лъча — като светулки, които се забелязваха от светлинни години разстояние, и от хиляди — при наличие на приличен телескоп. Година след година пламъците, излизащи от дюзите на включените на режим деселерация двигатели, прорязваха космическия мрак — изящна падаща светлинна топка, отразена в илюминаторите на всеки пристигащ кораб.

Пет хиляди космически кораба. Повече от милион човешки същества. Корабите превозваха машини, които можеха да превърнат в прах светове. Корабите превозваха компютърни мрежи и библиотеки… И всичко събрано на техните бордове не представляваше и искрица падаща светлинка в сравнение с могъществото и ресурсите на цивилизация като Намджем. Как една светулка да спаси сриващия се колос? Фам проповядваше отговора на този въпрос лично и през мрежата на Чуенг Хо. Местните цивилизации бяха затворен капан. Всяка катастрофа би ги унищожила, но с малко подкрепа отвън те имаха шанс да оцелеят. А при по-заплетените случаи — като Намджем, когато усъвършенстваното с поколения най-накрая се сриваше от само себе си — дори тези бедствия произлизаха от самата природа на затворената система. Правителството имаше прекалено малки възможности за избор, прекалено големи дългове. В крайна сметка цивилизацията щеше да бъде пометена от варварщината. Но от чужда гледна точка, нова автоматика — това бяха неща, които Търговците можеха да доставят. И Фам Нувен твърдеше, че точно там се крие разликата. Сега му се удаваше удобен случай да докаже тезата си, не просто да я изложи пред събралите се. Двайсет години обаче не бяха напълно достатъчни, за да се подготви.

За двайсет години някогашният незабележим упадък в Намджем беше надхвърлил тревогите и икономическата рецесия. Досега правителството беше сменяно три пъти. Всяко следващо възнамеряваше режимът да бъде „по-ефикасен“. И всеки път отваряше път за по-радикални социални и технически нововъведения — идеи, претърпели провал в стотици други светове. И с всяка стъпка надолу плановете на приближаващата се флотилия ставаха по-щателни.

Вече измираха хора. На милиарди километри разстояние от Намджем екипажите на флотилиите наблюдаваха започването на първата в системата война. И буквално я видяха с просто око. Експлозиите се измерваха с гигатонове, за да се свалят поредните управници, оттеглили се с две трети от автоматизираната индустрия на външните планети. След взривовете остана само една трета от индустрията, но беше под строгия контрол на режима в мегаполисите.

Флотският командир Сами Парк докладва на заседание:

— Алджин се опитва да организира евакуация на повърхността на планетата. Мареск е на ръба на глада. Продуктопроводите от външната система ще се изпразнят няколко дни преди нашето пристигане.

— Пъновете от правителството на Мареск явно смятат, че все още управляват действащ концерн. Ето анализите… — намесилият се говореше достатъчно свободно несе.